Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Забеляза го изведнъж и лицето й се промени.
— Има ли писма за мене? — попита Соумс.
— Три.
Той се отдръпна, а тя влезе в спалнята, без да каже нито дума повече.
Прегрешението на Джолиън старши
Тоя следобед Джолиън старши излезе от игрището за крикет с намерение да се прибере у дома си. Не бе стигнал още до Хамилтън Терас, когато промени решението си, повика файтон и даде на кочияша адреса на Уистейрия Авеню. Решил бе нещо.
Джун почти не се спираше в къщи през цялата седмица. От доста време — всъщност откакто се беше сгодила за Босини — тя не се застояваше при него. И той не искаше от нея да стои в къщи. Нямаше навика да иска нещо от другите! Тя мислеше сега само за едно — за Босини и неговите работи — и оставяше дядо си от сутрин до вечер съвършено сам в големия му дом, с няколко души прислуга и ни един човек, с когото би могъл да разговаря. Клубът му беше затворен поради ремонт; дружествата му — във ваканция; нищо следователно не го водеше към Сити. Джун му казваше да замине някъде, но тя не можеше да го придружи, защото Босини оставаше в Лондон.
Къде можеше да отиде сам? Не му се ходеше в чужбина: морето действаше зле на черния му дроб, мразеше хотелите. Роджър бе отишъл на бани… но той не възнамеряваше да започне такова нещо на своите години — всички тия модерни летовища бяха глупост!
С такива обяснения той прикриваше пред себе си своето душевно усамотение; бръчките по лицето му се врязваха по-дълбоко, очите му гледаха от ден на ден по-тъжно, нещо съвсем несвойствено за едно лице, което беше някога силно и ведро.
И така, той мина тоя ден през Сейнт Джонс Уд в златистото сияние, обляло малките кръгли акации пред къщичките, в слънчевия ден, който пируваше над малките градинки; и гледаше с любопитство наоколо. Защото никой Форсайт не минаваше през тия места без явно неодобрение и скрито любопитство.
Файтонът му спря пред малка къща с особен тъмносив цвят, който свидетелстваше за отдавнашна липса за съприкосновение с боя. Беше с голяма външна порта и селски вид.
Той слезе напълно спокоен от файтона, като държеше съвсем изправена голямата си глава с увиснали мустаци и побелели коси, които се подаваха изпод преголемия му цилиндър; погледът му беше твърд, малко гневен. Дотук ли трябваше да стигне!
— В къщи ли е мистър Джолиън Форсайт?
— О, да, сър… За кого трябва да известя, ако обичате, сър?
Джолиън старши не се сдържа да не смигне дяволито на малката прислужница, докато казваше името си. Такова смешно жабче му се стори тя!
И тръгна подир нея през тъмния хол към малката гостна с две отделения и покрити с кретон мебели, където прислужницата му предложи стол.
— Всички са в градината, сър; ако бъдете така добър да седнете, ще отида да им кажа.
Джолиън старши седна на покрития с кретон стол и се огледа наоколо. Цялата стая му се стори… би казал, жалка; всяко нещо тук показваше — не можеше да каже точно с какво — бедност или, най-малко, мъчно свързване на двата края. Доколкото можеше да види, нито една мебел не струваше повече от пет лири. Отдавна избелелите стени бяха украсени с акварелни скици; по тавана се виеше дълбока пукнатина.
Тия къщици бяха все стари второкласни постройки. Предполагаше, че наемът е под сто лири годишно; усети, че страда повече, отколкото би могъл да признае, от мисълта, че един Форсайт — и то собственият му син — живее в такава къща.
Прислужничката се върна. Би ли желал да отиде в градината?
Джолиън старши излезе през стъклената врата. Докато слизаше по стъпалата, забеляза, че се нуждаят от боядисване.
Джолиън младши, жена му, двете деца и кучето Балтазар седяха под една круша.
Той тръгна към тях и това беше най-храбрата постъпка в живота на Джолиън старши; но нито един мускул по лицето му не трепваше, нито едно нервно движение не го издаваше. Той гледаше твърдо неприятеля с дълбоките си очи.
През тези две минути той прояви до съвършенство цялото подсъзнателно здравомислие, равновесие и жизненост, които превръщаха него и толкова други от същата класа в живец на нацията. Водейки бездушно своите дела, пренебрегвайки всичко останало, те бяха въплъщение на неповторимия индивидуализъм, породен у англичанина от естествената усамотеност на живота в неговата страна.