Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Босини изглеждаше доволен. Тъкмо такъв израз можеше да се хареса на човек като него. Соумс се насърчи от успеха си.
— Ще бъде… голяма сграда — каза той.
— Простор, въздух, светлина — промълви отново Босини. — Не можете да живеете като джентълмен в къща от Литълмастър… той строи за фабриканти.
Соумс махна презрително с ръка; признали го бяха за джентълмен; за нищо на света нямаше да допусне вече да го приравняват с фабриканти. Но вроденото му недоверие към общоприетите принципи се оживи отново. Каква полза да приказват за хармония и достойнство? Струваше му се, че къщата ще бъде студена.
— Айрин не понася студа — каза той.
— О! — отвърна язвително Босини. — Вашата съпруга ли? Не обича студа, така ли? Добре, ще се погрижа да не й бъде студено. Погледнете! — Той посочи четири знака на еднакво разстояние един от друг по стените на двора. — Предвиждам тръби с горещ въздух с алуминиеви покрития; можете да си ги доставите в най-красивите форми.
Соумс погледна подозрително знаците.
— Всичко това е много хубаво — каза той, — но колко ще струва?
Архитектът извади един лист от джоба си.
— Къщата би трябвало да бъде построена, разбира се, изцяло от камък, но като допуснах, че няма да се съгласите на това, мога да отстъпя: ще бъде само облицована с камък. Покривът й трябва да бъде от мед, но предвидих зелен аспид. При това положение, включително металните части, ще ви струва осем хиляди и петстотин.
— Осем хиляди и петстотин? — възкликна Соумс. — Ами че аз ви дадох окончателна цифра осем хиляди.
— Не може да се построи нито за пенс по-малко — отвърна студено Босини. — Трябва да се съгласите или да откажете!
Това беше навярно единственият начин да се направи подобно предложение на Соумс. Той се смути. Разумът му повеляваше да се откаже от цялата история. Но планът беше хубав, а освен това — той разбираше, — че е така — беше съвършен, с достойнство; помещенията за прислугата бяха също превъзходни. Щеше да се издигне още повече в очите на хората, като живее в такъв дом — със съвършена индивидуалност и хармония.
Той продължи да умува над плана, а Босини влезе в спалнята си да се обръсне и облече.
Върнаха се на Монпелие Скуеър в мълчание; Соумс го наблюдаваше с крайчеца на окото си.
„Пирата е хубав мъж — каза си той, — щом се облече както трябва.“
Когато двамата мъже влязоха, Айрин се бе навела над цветята си.
Предложи да изпрати някой отвъд парка, за да покани Джун.
— Не, недей! — каза Соумс. — Имаме да водим още делови разговори!
По време на обяда той се държа почти сърдечно и постоянно подканяше Босини да се храни. Приятно му беше да вижда архитекта в такова повишено настроение и го остави да прекара следобеда с Айрин, а сам той се оттегли при картините си според неделния обичай. За чая слезе в гостната и ги намери да разговарят „като навити“, както си каза замислено.
Спокойният размисъл при картините му внуши решението да даде и петстотинте лири, ако не може другояче; но се надяваше, че следобедното настроение може да е посмалило оценките на Босини. Това зависеше изключително от него. Съществуваха сигурно десетки възможности да намали разходите по строежа на една сграда, без да влоши вида й.
И зачака удобен случай, докато Айрин поднасяше на архитекта първата чашка чай. Тъничък слънчев лъч, промъкнал се през дантелата на щорите, стопляше бузите й и блестеше в златото на косите и в кротките й очи. На същия лъч може би се дължаха руменината и стеснението на Босини.
Соумс не обичаше слънцето, затова веднага стана и спусна щората. После пое от жена си своята чаша чай и каза по-студено, отколкото възнамеряваше:
— Не виждате ли все пак някаква възможност да извършите строежа за осем хиляди? Сигурно има много дреболии, които може да се променят.
Босини изпи наведнъж чая си, остави чашата и отвърна:
— Нито една!
Соумс разбра, че е засегнал с предложението си някоя неразбираема струна на лично тщеславие.
— Добре — съгласи се той намусен и примирен, — да бъде по вашему.
След няколко минути Босини стана да си върви. Соумс също стана, за да го изпрати. Архитектът изглеждаше в необяснимо повишено настроение. След като го погледа как се отдалечава с леко олюляваща се походка, Соумс се върна доволно в гостната, където Айрин прибираше нотите, и, подтикнат от непреодолим пристъп на любопитство, попита:
— И така, какво мислиш за Пирата?
Загледа килима, докато очакваше отговора й; трябваше доста дълго да почака.
— Не зная — каза най-после тя.
— Смяташ ли, че е красив?
Айрин се усмихна. А на Соумс се стори, че му се присмива.
— Да — отвърна тя, — много.