Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Не мога да остана тук, ще трябва да сляза“ — помисли си той. Напусна стаята, без да продума, и се върна на двора.
Джолиън старши държеше на коляно малката Холи. Тя бе обсебила часовника му. Джоли, червен като мак, се стараеше да докаже, че може да стои на главата си. Застанал до чайната масичка, Балтазар не отделяше поглед от кейка.
Джолиън младши изпита злобно желание да прекрати веселбата.
Защо бе хрумнало на баща му да дойде и да разстрои така съпругата му? За нея, след толкова години, това беше, разбира се, сътресение! Той би трябвало да знае това, да ги предупреди; но кога е могъл някой Форсайт да си представи, е държането му може да разстрои някого? Той осъди несправедливо в мислите си Джолиън старши.
Обърна се рязко към децата и им каза да се приберат в къщи, за да си изпият чая. Много изненадани, защото никога досега не бяха чували баща си да им говори така, те си тръгнаха, уловени за ръка. А малката Холи изви главица да погледне през рамо.
Джолиън младши наля чая.
— Жена ми не е добре днес — каза той, макар много добре да разбираше, че баща му е схванал причината на това внезапно оттегляне, и почти се ядосваше на стария, задето седи така спокойно срещу него.
— Хубава къщичка имаш — каза Джолиън старши, като го погледна проницателно. — Предполагам, че е под наем.
Джолиън младши кимна.
— Не ми харесва населението — продължи Джолиън старши. — Несигурна пасмина.
— Да, несигурна пасмина сме — отвърна Джолиън младши.
Мълчанието се нарушаваше само от подраскванията на Балтазар.
Джолиън старши каза просто:
— Може би не трябваше идвам, Джо, но съм толкова самотен!
При тия думи Джолиън младши стана и сложи ръка на рамото на баща си.
В съседната къща някой свиреше непрекъснато „La Donna e mobile“ на някакво раздрънкано пиано; в градинката падна сянка. Слънцето стигаше сега само до стената в дъното, дето се припичаше една клекнала котка, загледала сънливо Балтазар с жълтите си очи. Някъде далече бръмчеше глухо уличният трафик. Обвитата в пълзящи растения решетеста дървена ограда на градината с все още позлатени от слънцето връхни клони закриваше всичко освен небето, къщата и крушата.
Те поседяха известно време, почти без да разговарят. После Джолиън старши стана да си върви. Нито един от двамата не спомена за ново идване.
Отиде си много тъжен. Каква бедна, жалка къща! Помисли си за големия празен дом на Станхоп Гейт — подходящо жилище за един Форсайт, с билярдна и гостна, — дето никой не влизаше по цяла седмица.
Тази жена, чието лице почти му хареса, беше прекалено чувствителна; той знаеше, че Джо не е щастлив с нея! А милите дечица! О, каква ужасна история!
Тръгна към Еджуърд Роуд, между два реда къщурки, които му подсказваха (погрешно може би, но предразсъдъците на един Форсайт са нещо свещено) разни тъмни случки.
Обществото — ония бъбриви вещици и маймуни — се бе забавлявало да обсъжда собствената му кръв и плът! Разни там старци! Той тупна с чадъра в земята, сякаш искаше да го забие в сърцето на нещастниците, дръзнали да отхвърлят сина му и сина на тоя син, чрез когото щеше да продължи собственият му живот!
Заби безмилостно чадъра: нима сам той не бе следвал цели петнайсет години това поведение на обществото… едва днес му измени!
Спомни си Джун, покойната й майка, всичко станало тогава, цялото отдавнашно огорчение! Жалка история!
Много време мина, докато стигне до Станхоп Гейт, защото — от вродена опакост, — тъй като се чувстваше извънредно уморен, вървя през цялото време пеш.
Изми ръцете си на умивалника долу и влезе да дочака вечерята в трапезарията — единствената стая, която използваше, когато Джун не беше в къщи: така се чувстваше по-малко сам. Вечерният вестник не бе пристигнал още, а „Таймс“ бе вече прочел — следователно нямаше какво да прави.
Стаята беше в задната част на къщата. Той не обичаше кучетата, но дори едно куче би било другар. Обикаляйки стените, погледът му се спря на картината „Холандски рибарски лодки при залез“, шедьовърът на неговата художествена сбирка. Не й се зарадва. Затвори очи. Колко самотен беше! Знаеше, че не бива да се оплаква, но не можеше да се въздържи: беше слаб… винаги беше слаб… без нито капка мъжество! Така си мислеше той.
Икономът дойде да сложи вечеря и като помисли, че господарят му е заспал, вършеше всяко движение с крайна предпазливост. Той беше не само с брада, но и с мустаци, а това бе предизвикало сериозни недоумения в съзнанието на мнозина членове в рода, особено у тия, които бяха учили като Соумс в държавни училища и бяха свикнали с повече изисканост в тия неща. Можеше ли наистина да бъде този човек иконом? По-духовитите го наричаха „нонконформистът41 на чичо Джолиън“. А всеизвестният шегобиец Джордж го бе нарекъл Сенки.42
41
Протестант или изобщо англичанин, който не принадлежи на английската църква.
42
Сенки (1840–1908) — американски мисионер в Англия.