Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Балтазар помириса подгъва на панталоните му; този дружелюбен и безочлив мелез — резултат от връзката на руски пудел с фокстериер — умееше веднага да надуши необикновеното.
След странните приветствия Джолиън старши седна в един плетен стол, а двете му внучета, застанали едно срещу друго до коленете му, го гледаха мълчаливо, защото не бяха виждали досега толкова стар човек.
Не си приличаха, сякаш признаваха по този начин различията, наложени им от обстоятелствата, при които се бяха родили. Джоли, детето на греха, с топчесто лице, вчесани назад светли коси и трапчинка на брадичката, имаше упорито, но любезно изражение и очи на Форсайт; малката Холи, родена след брака, беше мургава, сериозна душица, със сивите замислени очи на майката.
След като обиколи трите лехички, за да подчертае безкрайното си презрение към света изобщо, Балтазар се настани срещу Джолиън старши, завъртя естествено завитата към гърба опашка и го загледа, без да мигне.
Чувството, че всичко тук е дребно, жалко, не напусна Джолиън старши и в градината — плетеният стол скърцаше под тежестта му, цветните лехи изглеждаха „повехнали“, по-нататък котките бяха проправили пътека покрай опушения зид.
Докато той и внуците му се оглеждаха взаимно с особено доверчиво любопитство, присъщо на най-младите и най-старите, Джолиън младши наблюдаваше жена си.
Слабото й овално лице с хоризонтални вежди и големи очи бе поруменяло. Косата, пригладена назад на високи изящни вълни, беше посивяла като неговата и тези посивели коси придаваха мъчителна трогателност на внезапното й изчервяване.
Изражението й — което не бе виждал досега, което бе скривала винаги от него — беше изпълнено с тайни огорчения, копнежи и страхове. Очите гледаха измъчено под трепкащите клепки. Не продумваше.
Разговорът се поддържаше само от Джоли; той имаше много съкровища и бързаше да съобщи това на непознатия приятел с големите мустаци и ръце със сини жили, седнал с кръстосани нозе като баща му (привичка, която и той се мъчеше да придобие); но тъй като беше Форсайт — макар и само седемгодишен, — не спомена това, което му беше най-скъпо в момента: лагер с войници на една витрина, който баща му бе обещал да му купи. Това му се струваше без съмнение много ценно нещо и можеше да изкуси провидението, ако го споменеше.
А слънцето огряваше през листата тази групичка от три поколения, събрани спокойно под крушата, отдавна вече престанала да дава плод.
Набръчканото лице на Джолиън старши се зачервяваше на петна, както лицата на старите хора се зачервяваха на слънце. Той взе в ръка ръчичката на Джоли; момчето скочи веднага на коляното му; омагьосана от това зрелище, Холи се качи на другото; Балтазар започна отмерено да дращи.
Мисис Джолиън стана внезапно и побърза да влезе в къщата. След минутка съпругът й промълви някакво извинение и я последва. Джолиън старши остана сам с внуците си.
И природата започна с кротка насмешливост да извършва една от своите чудновати революции, следвайки своите кръговратни закони в глъбините на неговото сърце. Обичта към малките деца, дълбоката любов към начеващия живот, която го бе накарала някога да изостави сина си и да приеме Джун, го караше сега да изостави Джун и да приеме тия още по-мънички същества. Младост пламтеше в душата му и той се връщаше към младостта, към немирните пълнички крачета, които се нуждаеха от грижи, към закръглените личица, така безпричинно тъжни или радостни, към фъфлещите езичета и пискливия смях, към настойчиво теглещите ръце, към телцата, притиснати до нозете му, към всичко, което беше младо, младо и пак младо. Очите му омекнаха, омекнаха слабите ръце със сини жили, омекна сърцето в него. И той се превърна изведнъж в място за игра на тия малки създания, където бяха в безопасност, където можеха да приказват, да се смеят и лудуват, докато от плетения стол на Джолиън старши започна да се разлива като слънчеви лъчи съвършената радост на три сърца.
Не беше така с Джолиън младши, последвал жена си в стаята й.
Намери я седнала пред тоалетната масичка, закрила лице с ръце.
Раменете й се тресяха от ридания. Тази нейна страст да страда му беше необяснима. Виждал бе стотици такива душевни кризи; не знаеше как ги бе изживял, защото никога не знаеше дали са наистина душевни кризи и дали не е ударил последният час на семейния му живот.
През нощта тя щеше непременно да обвие с ръце шията му и да каже: „О, Джо, как се измъчвам!“ — както стотици пъти досега.
Той протегна ръка и пъхна незабелязано в джоба си кутията с бръснача.