Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Усетил може би опасност в чара на нейното държане или подари умора от храносмилането, Джеймс внезапно онемя. Не си спомняше да е оставал някога насаме с Айрин. И, докато я гледаше, изпита странно чувство, че се е озовал пред нещо необикновено и чуждо. За какво мислеше тя, облегната така в креслото?
Когато заговори, гласът му прозвуча някак рязко, сякаш го бяха събудили от приятен сън.
— Какво правиш по цял ден? — запита той. — Никога не идваш в Парк Лейн.
Тя не се опита да се оправдае и Джеймс не я погледна. Не искаше да повярва, че наистина ги отбягва — това би му навяло твърде неприятни мисли.
— Може би нямаш време — каза той. — Постоянно си с Джун. А за нея е добре да я придружаваш, когато е с оня младеж. Казват, че не се свъртала вкъщи; на чичо ти Джолиън сигурно не му е приятно да го изоставят толкова често сам. Разправят, че била постоянно тук. Какво ще кажеш за Босини? Смяташ ли, че е човек с воля? Според мен изглежда нерешителен. Струва ми се, че ще го сложи под чехъл.
Лицето на Айрин поруменя. Джеймс я погледна подозрително.
— Може би не оценявате правилно мистър Босини — каза тя.
— Не го оценявам правилно ли? — побърза да възрази Джеймс. — Защо?… Човек веднага вижда, че е артистичен младеж. Разправят, че бил способен… всички те се мислят за способни. Но ти го познаваш по-добре, отколкото аз — добави той и спря отново върху нея мнителния си поглед.
— Той прави план за къща на Соумс — каза тихо тя, с очевидно желание да изглади разногласието.
— Стигнахме до това, което щях да кажа — продължи Джеймс. — Не зная защо Соумс се е спрял на такъв млад човек. Защо не се е обърнал към някой първокласен архитект?
— Мистър Босини е може би първокласен архитект.
Джеймс стана и се заразхожда из стаята.
— Така е — каза той, — вие, младите, винаги държите един на друг и смятате, че знаете повече!
Спря пред нея високата си слаба фигура и вдигна пръст към гърдите й, сякаш смяташе да я обвини, че е толкова красива.
— Само едно мога да ти кажа: то е, че на тия артистични или, както там се наричат, млади хора не можеш никога да се уповаваш; и съветът ми към теб е да нямаш много общо с тоя човек!
Айрин се усмихна, а в извивката на устните й имаше странно предизвикателство. Почтителността й сякаш бе изчезнала. Гърдите й се издигаха и се спускаха от прикрития гняв: прибра ръце от облегалката на креслото и сплете пръсти, а тъмните й очи загледаха непроницаемо Джеймс.
Той впи мрачно очи в пода. И каза:
— Ще ти кажа мнението си. Жалко, че нямате дете, да има за какво да мислиш, с какво да се занимаваш!
Лицето на Айрин помръкна и в същото време и Джеймс дори усети, че цялото й тяло се скова под меките коприни и дантели.
Той се уплаши от последиците на думите си и, като повечето не особено смели мъже, се опита веднага да се оправдае, като стана по-груб.
— Ти просто не обичаш да излизаш. Защо не идваш с нас до Хърлингъм? Или понякога на театър. На твоите години трябва да се интересуваш от живота. Млада си.
Лицето й помръкна още повече. Той се разтревожи:
— Както и да е, аз не разбирам от тия неща; никой нищо не ми казва. Соумс трябва да умее сам да се оправя. Ако не може, няма защо да се надява на мене… Това е всичко…
Захапал крайчеца на показалеца си, той хвърли бегъл студен поглед към снаха си.
И срещна нейния поглед, така мрачен и дълбок, че веднага отвърна очи и почти се изпоти.
— А сега е време да си вървя — каза след кратко мълчание той и след минута се изправи някак учудено, сякаш бе очаквал, че ще го поканят да остане. Подаде ръка на Айрин, която го придружи до вратата, и изчака, докато той си тръгна. Поръча на Айрин да пожелае на Соумс лека нощ от негово име; а, ако иска да се поразвлече, може да я заведе някой ден до Ричмънд.
Върна се у дома си, качи се в спалнята и събуди Емили, заспала за първи път от двайсет и четири часа насам, за да й съобщи, че работите у Соумс вървят зле; приказва на тая тема най-малко половин час; накрая заяви, че надали ще мигне тая нощ, обърна се настрани и веднага захърка.
На Монпелие Скуеър, излязъл вече от стаята с картините, Соумс бе застанал незабелязано в горния край на стълбите и наблюдаваше Айрин, която подреждаше писмата, донесени с последната поща. Тя се върна в гостната, но след минута излезе и спря, сякаш се ослушваше. После тръгна безшумно по стълбите, с котенце в ръка. Видя я как бе навела лице към животинчето, което мъркаше до врата й. Защо не поглеждаше и него така?