Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
същото.
Независимо от това със западането на Римската империя отслабвало и християнството.
Императорите били отъждествявани с християнския Бог, но се провалили. Религиозното им първенство
било прехвърлено на главния първосвещеник, но последователите на Римската църква вече представлявали
малцинство в християнската среда от гностици, арианци, назаряни и бързо набиращата сила Келтска
църква.
След събора в Уитби и присвояването на великденския празник през 664 г. Католическтаа църква
добила малко сила, но запитан, Дианотей, абат на Бангор в Северен Уелс, отвърнал, че нито той, нито
колегите му признават властта на папата. Били готови, добавил той, да признаят Божията църква, “но
колкото до подчинение другиму, онзи когото зовете папа или епископ на епископите, не може да го изисква
от нас”. В едно по-ранно писмо до абата на Йона през 634 г. св. Патрик Ирландски недвусмислено е
наричан “нашият папа”.
В опит да подобрят репутацията на Църквата епископите решили да свържат още по-тясно Иисус
със своята институция. Средновековните духовници създали ръкописи с илюстрации, изобразяващи
предишни императори и папи с Христос – дори на една от тях Константин получава привилегията да е
специално назначен за Спасител на човечеството. Преди това, за да придаде на замисъла нужната инерция,
през 751 г. папа Захарий прави един гениален ход.
ИЗМАМАТА НА ЗАХАРИЙ
Захарий представил неизвестен до този момент документ, който уж бил на 400 години и носел
подписа на император Константин, без да разкрива откъде го има. В него се казвало, че папата е лично
избран от Христос за Негов заместник на земята и дворецът му стои над всички дворци в света. Даденият
му по Божия воля пост го поставял по-високо от всички светски владетели и само той, папата, имал властта
да назначава крале и кралици и те трябвало да му се подчиняват. Грамотата давала ясно да се разбере, че
папата е Христовият наместник и го удостоявал със званието Vicarius Filli Dei (наместник на Сина Божи).
Документът станал известен като “Константинов дар” и бил приет от Ватикана през 751 г. С това
цялата структура на монархията се променила – от служба за закрила на общността тя се превърнала в
абсолютна власт. Оттогава европейските монарси станали слуги на Църквата, а не на хората.
Първата инициатива на папа Захарий във връзка с условията на тази императорска грамота била да
детронира френската кралска династия – тази на Меровингите от Галия. Загадъчната династия
претендирала, че произхожда от еврейския цар Давид и управлявала франките от 300 години. Те носели
дълги коси, защото така повелявала традицията на иудейските отшелници от Числа 6:5 на Стария завет,
освен това били уредили двора си по подобие на Соломоновия. Писма на Луи ХI от 1482 г. разказват как
през 480 г. меровингският крал Кловис посетил гроба на Мария Магдалина, при това се бил оженил за
бургундската принцеса Клотилда в средището на Черната мадона във Фериер.
Още от времето на крал Хлодвиг Меровингите имали мирно споразумение с Римската църква, но
сега то станало безполезно. Според старата форма на княжеска опека те били крале на франките, а не на
територията на Франция. Планът на Захарий бил да промени традицията, като дава териториална власт на
бъдещите крале, които да управляват (вместо да царуват) под неговата върховна власт. Римската империя
вече била потънала в миналото, но Захарий имал друга идея – една Свещена римска империя, контролирана
от Ватикана.
В нея нямало място за Меровингите, тъй като били деспосини и въпреки приноса им за основаване
на френската монархия представлявали сериозна заплаха за папския режим. В усилие да укрепи добрите
отношения Хлодвиг приел кръщението от св. Реми, епископ на Реймс, но неговите потомци продължавали
да се перчат с иудейския трилистник fleur-de-lis (лилията, както е изобразена на древните иерусалимски
монети), за да покажат произхода си, и носели лъва на Иуда на щитовете си. В духа на указа на император
Веспасиан от I век, който нареждал “Давидовият род да се издири, така че сред иудеите да не остане ни
един от царско потекло”, мнението на Захария било, че Меровингите изобщо не бивало да съществуват,
камо ли да бъдат царуваща династия.
Така че Меровингите били детронирани с папска заповед на основание “Константинов дар”, като
последният крал от тяхната династия бил Хилдерих III. Войници напапата го хванали и хвърлили в една