Богинята на светлината

— Хайде да се разходим — каза тя и двамата тръгнаха бавно край брега.

След кратка приятна тишина, Памела проговори:

— Това място е странна смесица от изтънченост и безвкусица, не мислиш ли?

Аполон искаше да й каже, че тя дори не може да си представи колко странен му изглежда Лас Вегас, но се почувства по-добре от това, че явно Памела също смяташе обстановката за поне малко необичайна.

— Напълно съм съгласен с теб — отговори той.

— Искам да кажа… погледни — тя посочи към отсрещната страна на улицата. — Там отсреща няма нищо друго, освен редица от големи и крещящи капани в стил „Елате да си похарчите парите!“. Но тук е различно — тя спря и се облегна на белия мраморен парапет, имитиращ старинна италианска балюстрада. Перилата се простираха по дължината на брега, отделяйки тротоара от езерото. — От тази страна улицата е направена така, че да ни накара да повярваме, че се разхождаме по някоя европейска алея. Светлините не са неонови реклами, а прекрасни старомодни улични лампи, със сладки малки дървета между тях. А това — тя погледна над водата към магазините и ресторантите на Беладжио — това ми напомня на шикозно селище в Тоскана. Знам, че всичко е измама, но тази образност работи. Като дизайнер трябва да отдам заслужени аплодисменти на този успешен маскарад.

Нещо в тона й го накара отново да обърне поглед към лицето й. С изненада откри, че тя изглежда тъжна и точно тази внезапна меланхолия бе прозвучала в гласа й. До този момент беше весела, дори лекомислена и се бе забавлявала с разговора им. Какво се бе случило?

— Толкова лошо нещо ли е един маскарад?

— Не е чак лошо — отвърна тя, все още загледана отвъд водата. — Просто понякога се чудя дали изобщо има нещо, което е това, което изглежда.

Той знаеше, че Памела не говори за архитектурата или уличното осветление. Искаше да я утеши, да й каже, че няма нужда да е толкова тъжна. Но как би могъл? Самият той не беше това, което изглежда. Или пък беше? В този момент той се почувства като мъж, който не иска нищо друго, освен да накара една красива жена да се усмихне.

— Понякога нещата са повече, отколкото изглеждат и по-добри, отколкото са ти се сторили на пръв поглед.

Тя се обърна, за да го погледне и бе уловена в капана на невъзможната синева на очите му.

— Иска ми се това да е вярно, но опитът ми показва, че нещата обикновено не са по-добри отколкото изглеждат. Обикновено е точно обратното.

— Може би — каза той, прокарвайки леко пръсти по бузата й и надолу по дългата й шия — това е така, защото все още не си имала правилния опит.

Стомахът на Памела се сви на топка. Аполон се наведе напред и докосна леко устните й в бързо, меко загатване на целувка. И щом устите им се докоснаха, фонтаните оживяха.