Богинята на светлината

— За нещастие грешиш — отвърна той със същия закачлив тон. — Мислех си, че е гигантограмаден.

— Е, това е само защото не ти е ясна правилната употреба на думата. „Гигантограмаден“ не е толкова голям, колкото „гигантогромен“, затова „гигантогромен“ е точният епитет, който описва този — тя се поколеба драматично, плъзгайки очи по дължината на пространството пред Цезар Палас — този фонтан.

Аполон поклати глава и достойно прие поражението.

— Отстъпвам. Онова чудовище там определено е гигантогромно.

— Значи не съм сгрешила — каза Памела.

Когато ставаше дума за жени, Аполон не беше глупак, в който и да е свят. Той се усмихна.

— Как може човек с такава красота някога изобщо да греши?

— Мога ли да повикам такси за вас и прекрасната дама? — попита едно пиколо.

Аполон вложи в своето „Не“ повече страст, отколкото възнамеряваше. Внезапно изпита задоволство от факта, че нощта в този свят бе изпълнена с толкова много светлини и звуци, че мълнията, която проблесна в небето в отговор на вика на бога на светлината, остана незабелязана. Въпреки всичко се постара да овладее гласа си.

— Не — каза значително по-спокойно. — С дамата ще се разходим.

— Фонтаните на Беладжио не са далеч оттук, нали?

— Не, госпожо. — Пиколото посочи с ръка — Вървете по тротоара до нивото на улицата, после завийте надясно, пресечете следващата улица и сте там. Не можете да ги пропуснете.

— Благодаря ви — тя стисна ръката на Феб. — Готов ли си?

Аполон съвсем не беше готов. По-скоро бе готов да се изправи отново срещу силния дракон Питон, сам в черните пещери на Парнас, отколкото да навлезе в тази чуждоземна нощ. Но изящната жена, която го бе хванала под ръка, крачеше с увереността на Херкулес. Аполон стисна зъби и се хвърли напред, изострил всичките си сетива.

— Толкова е топло тук. Това е една наистина приятна промяна в сравнение с Колорадо. Имахме неочаквано студена пролет и въпреки че е май, миналата седмица пак валя сняг. — Памела наклони глава и махна с ръка. Смеейки се, тя дишаше дълбоко, наслаждаваше се на топлината на отминалия пустинен ден, която все още витаеше във въздуха.

— Май не знаех колко съм закопняла за пролетта, докато не дойдох тук.

Аполон измърмори вяло някакъв потвърдителен отговор. Втренченият му поглед продължаваше да прескача от чаровната жена до него през превозните средства, които минаваха край тях по оживената улица, до огромните светещи табели и извисяващите се сгради, върху много от които просветваха цветни, движещи се образи. Мина му през ум мисълта, че трябва да се погрижи Зевс да заповяда на нимфите да не напускат Цезар Палас. Ако дръзнеха да излязат навън, щяха да бъдат завладени от неконтролируема възбуда при всички тези искрящи, бляскави светлини също като прекрасни малки нощни пеперуди. Беше му крайно неприятно да си представя ситуацията, която биха предизвикали обичащите забавления полубожества, опиянени от светлина и звуци.