Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Най-напред изпрати съобщение на Джон Карвър. Искаше потвърждение, чрез „Морския плъх“, че името му е било дадено на млада жена в нужда. След това трябваше да хапне нещо. Не беше ял от месния пай на площад „Света Изобел“ предния ден и умираше от глад.
Тръгна на запад към Съркъс Гардън и магазините там, после спря пред една будка за вестници, като се престори, че гледа някаква обява за конни надбягвания. Като че ли никой не го следеше от Библиотеката, но това не значеше нищо — ако бяха опитни, на всяко от местата, които посещаваше, можеше да го чакат различни хора, както и в стаята му.
Хапна набързо — пак пай с месо и малка халба бира — и продължи да върви. Наближаваше четири и той вече чувстваше как денят клони към мрак, вечерният вятър ставаше студен. Чан смяташе, че има три начина на действие: първо, да се върне в „Морският плъх“ и да чака вести от Карвър или Аспиш; второ, да стои и да наблюдава хотел „Сен Роял“ и да разбере каквото може за новата си клиентка, като се започне от истинското й име; и трето, да започнела обикаля бордеите. Усмихна се — изборът не беше труден.
Истината беше, че имаше смисъл да тръгне по бордеите тъкмо сега, тъй като там работният ден тъкмо започваше и имаше по-големи шансове да получи информация. Името Изобел Хейстингс беше отправна точка, защото дори да беше фалшиво, Чан знаеше, че хората се привързват към прикритията си и че ако едно фалшиво име се използва веднъж, най-вероятно ще бъде използвано пак — а ако това бе истинското й име, още по-добре. Знаеше обаче, че дори Розамунд да не го е излъгала в пълния смисъл на думата, в историята има и друго. Подсказваше му го собственият му спомен за Персефона (предпочиташе това име пред Изобел) във влака. Но да се заеме с разследването на Розамунд (която и да бе тя всъщност) беше и начин да продължи да разплита интригата с Трапинг и да е в крак със собствената си уязвимост в това отношение — защото така щеше да разбере повече за къщата, за гостите, за партито, за обстоятелствата. Тя обаче не му бе казала нищо по тези въпроси. Чан цъкна ядосано с език; знаеше, че най-добрият път да се защити е също и пътят, който най-вероятно ще разкрие участието му.
Госпожа Уелс, съдържателката на „Южният кей“ седеше до пращящия огън със счетоводна книга в скута. Беше побеляла, дребна и слаба, а в работата си — рутинно грижовна и безстрастно брутална като фермер. Погледна го и попита:
— Колко време ще отнеме?
— Малко, сигурен съм.
— Колко очаквате да платите?
— Очаквах толкова.
Чан бръкна в джоба си и извади смачкана банкнота. Беше повече, отколкото трябваше да предложи, но рискът го засягаше лично, така че не му се свидеше. Пусна банкнотата върху счетоводната книга и седна на стола срещу госпожа Уелс.
— Нямам навика да давам информация за клиентите си — започна тя. Зъбите й тракаха, когато говореше — много от тях бяха направени от бял порцелан, който доста противно открояваше истинския цвят на останалите й собствени зъби. Чан — бе забравил колко го дразни това — вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Не се интересувам от клиентите ви. Търся една жена, почти със сигурност проститутка, която може да познавате дори ако не работи за вас.
Госпожа Уелс бавно кимна. Чан не знаеше какво значи това, но тъй като тя не каза нищо, продължи:
— Името й може би е, или поне така се нарича, Изобел Хейстингс. Боса е вероятно към метър и петдесет. С кестенява коса на букли. Най-забележителното е, че рано тази сутрин трябва да е била забелязана с черна пелерина и лице, коса и тяло, покрити със засъхнала кръв. Предполагам, че ако такова момиче се върне в този вид във вашия или в който и да е дом — макар да не е нещо нечувано, — това би породило някои коментари.
Госпожа Уелс не отговори.
— Госпожо Уелс?
Но тя отново не отговори и понечи да затвори книгата. Чан обаче светкавично грабна банкнотата. Госпожа Уелс го погледна изненадано.