Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
На пода лежеше Трапинг, мъртъв. Лицето му бе жигосано — изгорено? Белязано? Чан не видя рана или кръв, оръжие или дори друга чаша вино, която би могла да е отровена. Трапинг бе още топъл. Беше умрял най-много преди половин час. Чан въздъхна. Това беше резултатът, който искаше, но по много по-тревожен и сложен начин. И тогава усети миризмата, като на лекарство или машина, съвсем не на място в тази стая. Наведе се да претърси джобовете на Трапинг, но на вратата се почука и Чан се шмугна в другата стая от апартамента и оттам в банята, за да се скрие някъде. Откри входа за прислугата точно когато вратата към коридора се отвори и някой повика полковник Трапинг на малко име. Докато Чан внимателно пускаше резето, гласът се развика за помощ.
Време беше да се измъква. Тесният тъмен коридор го отведе до стая, в която имаше някакъв странен тип — свадлив досадник, заобиколен от кутии като онези в каруците. Когато Чан влезе, човекът се обърна и отвори уста да извика. Чан стигна до него с две крачки и го удари през лицето с лакът. Мъжът падна на някаква маса, като строши куп кутии. Преди да успее да се изправи, Чан го фрасна пак, по тила. Мъжът се удари в масата и се свлече на пода, охкаше и се давеше. Чан хвърли бърз поглед на кутиите — изглеждаха празни. Знаеше, че няма време. Намери следващата врата и се озова в още по-голям коридор с огледала по стените. Видя колко е дълъг и разбра, че сигурно води към главния вход, което не му вършеше работа. Отсреща имаше врата. Заключена беше и той я изкърти. Тази стая имаше прозорец. Чан взе някаква табуретка и с трясък я хвърли към стъклото. Зад него се чуха стъпки. Чан изрита назъбените парчета от рамката, изскочи навън и побягна.
Когато се увери, че не го преследват, забави ход. Имаше обща представа къде се намира по отношение на морето, така че се обърна с гръб към него и накрая стигна до железопътните релси и вървя по тях, докато не стигна някаква гара. Беше Ориндж Канал, крайната гара на тази линия. Качи се на чакащия влак — доволен, че има такъв — и седя мрачен, докато влакът най-сетне не потегли, за да го откара обратно в града заедно с окаяната Персефона.
Допи шоколада и сложи на масата още една монета. Колкото повече мислеше над събитията от предишното денонощие, толкова повече се ядосваше на самия себе си за импулсивната си глупост. Искаше му се да легне да спи, може би с дни, в пушалнята на опиум. Но вместо това се насили да отиде в Библиотеката. Единствената нова информация, с която разполагаше, беше възможната връзка с Робърт Вандаариф или с високопоставения му бъдещ зет. Ако можеше да проучи връзката им със Сонк или Крабе, или дори със самия Трапинг, щеше да може да поизчисти съвестта си.
Качи се в главната читалня на втория етаж и завари архивиста, когото търсеше — Ширинг, който пазеше всички архиви, свързани с финансите, — да говори с някаква жена. Когато го видя, дребният съсухрен човек се обърна към него и го посочи. Жената също се обърна и направи реверанс. Беше красива. Тръгна към него. Косата й бе черна и прибрана така, че по раменете й се спускаха къдрици. Облечена беше с късо черно вълнено жакетче, което не стигаше до талията й, над червена копринена рокля, изкусно избродирана с жълти китайски мотиви. В едната си ръка държеше малка черна чантичка, а в другата — ветрило. Спря на три крачки от него и той се насили да я погледне в очите, които го гледаха сериозно над бялата й шия и страстно червените й устни.