Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Да, за грубата работа е номер едно — казваше той. — Но като продавач ще е пълна катастрофа. Виж го само как изглежда, с омачканата си шапка и тези негови зъби! А и докато каже думата „бе-бе-бегония“ вече ще е станало „об-об-обедна почивка“.
Така е, за съжаление господин Кабулке заекваше малко и имаше невероятно големи, жълти и изкуствени зъби. Но това, разбира се, не пречеше на никого. А и омачканата му шапка също намирах някак си приятна. Носеше я и зиме, и лете и предполагах, че единствено жена му знае как изглежда без нея.
Беше на шейсет и шест години и в завидно добра форма. През целия си живот беше работил като сче-сче-сче-товодител, но разбираше много от градинарство. Неслучайно беше собственик на малко градинско парцелче и касиер на местното дружество на градинарите.
Сега се беше заел с градинския тор, който обръщаше, пресяваше и разпределяше по лехите в оранжериите. Само на билките не слагахме тор, защото те обичаха почвата да е по-бедна и господин Кабулке го знаеше.
— Какво става, господин Кабулке? — извиках, минавайки покрай него.
Той малко недочуваше.
— Плява ли? Няма плява. Пълня количката с тор — извика ми в отговор господин Кабулке. — Ще се оп-оп-оправя.
— Абсолютно съм сигурна в това — отвърнах му силно. — Винаги така казва — казах, обръщайки се вече към Евелин. — Сладък е, нали? О, между другото, това е господин Кабулке. Трябва непременно да те…
— Вече се запознахме — прекъсна ме Евелин невъзмутимо. — Мил, дребен човечец.
— Да, и аз го харесвам! Ако не го наглеждаш, се претоварва от работа. И след това си навличаме гнева на жена му, защото вечерта няма желание да ходи на курса по танго, който посещават.
Евелин не изглеждаше много заинтригувана от това, как господин Кабулке прекарва свободното си време.
— Знаеш ли, оранжериите ти ми харесват. Напомнят ми много на тези от старите английски филми. Личи си, че умееш да се грижиш за растенията си. Виж, не мога да кажа същото обаче и за къщата ти. Имам чувството, че там не прекарваш много време, нали?
— Да, ако е възможно, я използвам само за да пренощувам — отговорих съвсем откровено и отворих вратата към оранжерия номер четири.
— Да. Напълно те разбирам — отговори Евелин. — Това е най-отвратителната къща, която съм виждала през живота си. Та тя не става дори и за спане, а да не говорим за други неща.
— Какви други неща?
— Ами секс, например — каза категорично Евелин. — В такава обстановка и при най-добро желание не може да ти дойде настроението.
Наистина ли? Е, радвам се да го чуя.
— Е, досега не сме имали подобни проблеми — отвърнах.
Евелин изсумтя презрително.
— Това вече не го вярвам. Шарките на тапетите могат да направят всекиго импотентен. Тапетите в гостната, в която спя, са целите изрисувани в орхидеи, големи колкото капак на тоалетна.
— Теменужки — поправих я аз.
— Теменужки, виж ти! Наистина не разбирам как сте успели да живеете толкова време в тази къща, без да откачите. През изминалата нощ така копнях за моята спалня, както никога през живота си досега.
Не отговорих нищо, може би защото тя имаше право. В сравнение с тяхното луксозно и елегантно жилище, къщата ни беше стилна колкото женски затвор в Новосибирск.
— Как, по дяволите, сте могли да издържите толкова дълго време, без да промените нещо?
Свих рамене.
— Все пак променихме нещо. Покрихме покрива наново и парното се нуждаеше от спешен ремонт. Водопроводът също е ремонтиран, иначе от крана и досега щеше да тече кафява вода. И с това привършиха и парите, а козметичните промени ще се наложи да почакат. Сега за нас приоритетна е градината.
Евелин сякаш изобщо не чуваше какво й говоря.
— Поне тези отвратителни тапети можехте да махнете. Това не би ви струвало нищо, а ще можете да спите спокойно.
— В тъмното тапетите изобщо не се виждат — отговорих.
— О-о-о, напротив — настояваше Евелин. — Дори в тъмното се чувствам потисната от тези цветя. Заради тях сънувах кошмари. Не мога и една нощ повече да издържа така, да не говорим за още шест месеца.
— Тогава спи на дивана в хола — предложих й аз. — Там няма тапети по стените.
— Да, но затова пък има тъмнозелени каменинови плочи — потресе се Евелин. — Обясни ми, моля те, кой облицова хола си с каменинови плочи?!