Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Когато вече бях почти готова, през вратата влезе Щефан. Захвърлих всичко на земята и се метнах в прегръдките му.
— Внимавай, дрехите ми! — засмя се той. — Охо, тук май съм му липсвал на някого!
— Може да се каже — промърморих, притискайки лицето си в поло блузата му. — А аз не ти ли липсвах?
— Толкова ужасно ли беше?
Не, всъщност изобщо не беше ужасно. Ако трябва да бъда напълно откровена, дори беше много приятно. Ужасно беше само това, че не можех да бъда с Щефан. И разбира се, че днес Оливер ме видя на тоалетната чиния. Това дори беше толкова ужасно, че не смеех и да си помисля за случката.
— А при теб как мина? — отклоних темата на разговор. — Сети ли се да си облечеш нещо преди лягане? А Евелин с какво беше облечена? Нещо палаво от коприна с тънки презрамки?
И при най-добро желание не можех да си я представя облечена с нещо по-различно от това.
— Ах, Оли, Дундичката ми — каза Щефан, без да отговори на нито един от въпросите ми. — Толкова си сладка, когато ревнуваш. Но сега наистина имам други проблеми!
— Какви? — попитах.
Ако и той се притесняваше какво е спалното бельо на Оливер, можех съвсем честно да кажа, че не зная. Само под душа беше гол. И докато се бръснеше.
Но проблемите, които тормозеха Щефан, изобщо не бяха свързани с Оливер.
— Зегебрехт отхвърлиха офертата ни — отговори ми той.
— Как? Толкова бързо? Та нали им я изпратихме едва миналата седмица!
— Да, но те изобщо не се интересуват от съвместна дейност — въздъхна Щефан. — Чак сега научих, че дъщерята на Зегебрехт е омъжена за Мюлер от „Цветя Мюлер“. При това положение нищо не може да се направи. Тези бизнесмени са истинска мафия.
— И без това засаждането на гробове не беше точно това, което искахме, нали? — опитах се да го успокоя аз.
Щефан ме избута от себе си.
— Оли, ти май отказваш да разбереш. Тук става въпрос за чисто оцеляване! Ако по най-бързия възможен начин не увеличим оборота си, просто ще трябва да преустановим дейността.
Развеселих се.
— Ха-ха, ти май съвсем забрави, че скоро ще получим цял милион!
Щефан изпъшка.
— Оли, понякога виждаш нещата само през розови очила! Ако сега не разработим бизнеса, то по никакъв начин няма да ни помогне, ако инвестираме милиона си в него. От това бизнесът ни няма да тръгне по-добре, просто ще отложим банкрута си напред във времето.
Напълно се обърках.
— Да, но… — започнах аз, когато Петра провря главата си с прическа в стил „детска градина“ в оранжерията и ме зяпна крайно недружелюбно.
— Трябваше да се досетя, че пак си се заровила до ушите в кал — каза нагло. — Тук има една жена, която иска да купи хортензии или нещо такова. О-о — тук изведнъж тонът й стана много мил и прозвуча почти като музика. — Здравееейте, господин Гертнер, изобщо нямах представа, че и вие сте тук.
Розовият гланц за устни се разтегна в лъчезарна усмивка.
Щефан се усмихна в отговор. Петра заклати особено глава, докато с танцова стъпка влизаше в оранжерията, след което така застана пред Щефан, че през изрязаното деколте на потника й той можеше да види чак голия й корем с пиърсинг на пъпа.
— И какво стана с клиентката? — попитах раздразнено.
Точно сега ли трябваше да ни прекъсне, по средата на този важен разговор.
— Казах й, че нямаме хортензии. А тя ми отвърна, че искала незабавно да говори с шефката — отговори с неохота Петра.
Предполагах, че жената искаше да се оплаче от безобразното обслужване на продавачката. При това с право.
— Отивам — въздъхнах аз. — Ще продължим разговора си по-късно, нали Щефан?
— Задължително — отговори той.
С удоволствие бих го целунала, но за целта трябваше да избутам Петра настрана.
— Знаете ли колко много приличате на Кевин Костнър? — я чух да казва, докато излизах през вратата.