Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
С много усърдие опитах пак. Този път колата се изкашля астматично.
— Така е по-добре — похвалих я аз. — Моля те, моля те запали. Достатъчно неприятности имах днес. В никакъв случай не бих искала да се върнал горе в апартамента и да моля Оливер за помощ. Първо трябва да преживея това, което видях днес сутринта. Честно, дори не подозирах за някои части от неговото тяло.
Ситроенът се закашля невярващо.
— Да, знам, че звучи странно, но бях много изненадана. Мога да кажа направо шокирана. Държах се страшно тъпо. Дано да не го е забелязал. Сигурно ме мисли за страшно задръстена.
Този път астматичната кашлица премина в болезнено тракане. Явно ситроенът се смили над мен и реши най-накрая да запали.
— О, господи, изглеждаш отвратително! — каза Петра, когато половин час по-късно влязох през вратата на магазина.
Ах, колко обичах само рано сутрин да дойда на работа и директно да се взра в чипия нос на Петра. Днес беше направила много специална прическа на русата си грива. По много сладък начин я беше вдигнала с десетки мънички розовички шнолки, беше облякла потник в същия цвят с тънки презрамки, който разкриваше пъпа й, и впит розов панталон. Ако бяхме някой пристанищен бар, щях да съм много доволна от външния й вид.
— А на всичкото отгоре и доста закъсня! — каза тя, поглеждайки многозначително часовника си.
— Да, да, знам — отговорих засрамено. — Извинявам се.
Тогава обаче се сетих за думите на Оливер рано сутринта в банята и добавих, вече с по-голямо самочувствие. — За щастие, аз съм шефът тук.
— Няма проблем — каза Петра. Явно това за шефа й беше минало покрай ушите. — Току-що тук беше онази надменна коза. Искаше да знае къде си. Казах й, че не съм бюро справки.
— Коя коза? — попитах, изпълнена с яд на самата себе си.
Май най-сетне трябваше да се науча да поставям тази персона на мястото й, иначе щеше да прогони всичките ни клиенти. Е, ако не всичките, то поне тези от нежния пол.
— Откъде да знам как се казва! — отвърна ми троснато тя.
Събрах цялата си смелост и казах:
— Виж какво, Петра, трябва да свикнеш да се държиш по-учтиво с клиентките ни!
Прииска ми се да добавя: „И към мен също!“, но сърцето ми и без това вече биеше лудо. Просто не бях родена за шефка и това си е. Ситуации като тази караха ръцете ми да се изпотяват неприятно.
— Каквото повикало, такова се обадило! — отвърна Петра, без следа да се е впечатлила дори и малко. — А, ето я, пак идва.
Козата, разбира се, беше Евелин, която с дънки, тениска и вързана на опашка коса успяваше да излъчва неповторима изисканост. Мога да кажа, че почти се зарадвах да я видя.
— Добро утро — поздравих я аз.
— Най-накрая — отговори ми тя. — Колата не запали, нали?
— Ти пък откъде знаеш?
Евелин махна с ръка.
— Всяка сутрин го прави. Или по-точно не го прави. Защо си мислиш, че толкова обичам беемвето?
Петра се покашля демонстративно и безкрайно нахално.
— А, да — казах. — Все още не съм ви запознала. Евелин, това е Петра Шмидке, нашата продавачка. Петра, Евелин Гертнер е моята етърва.
— И какво прави тя тук? — попита Петра, не особено учтиво.
— Тя, ами, тя… — заекнах аз.
Всъщност какво наистина прави тук? Да не би да възнамеряваше да се шляе по цял ден из градината?
— Отсега нататък и аз вече работя тук — каза Евелин. — Но, разбира се, не като продавачка, струва ми се под нивото ми.
— Не като продавачка? — попитах внимателно.
— Не — каза твърдо Евелин. — С Щефан сме на мнение, че мога сама да си намеря поле за действие. Вчера на чаша вино доста подробно си поговорихме за това.
Аха, точно както си мислех, че са прекарали вечерта. Изгледах Евелин остро. Но тя не показваше и най-малък признак на притеснение.
— В края на краищата и аз трябва да бъда полезна с нещо, нали така? — каза тя. — Вече имам някои планове.
— Така ли? — попитах обезпокоена.
Смятах, че Евелин вероятно е една наистина компетентна ръководителка на отдел снабдяване на дамска конфекция, но от растения разбираше почти толкова, колкото и Петра. Може би дори по-малко.
— Нямаш ли си истинска работа? — осведоми се Петра.
— Не мога да си спомня, да съм ви предлагала да ми говорите на ти — отвърна студено Евелин. Тя, за разлика от мен, определено нямаше проблеми с това да разясни набързо кой тук е шефът. При това, в случая с Петра, дори не беше такава. — И не, в момента нямам истинска работа. Намирам се в творчески отпуск.