Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Петра завъртя очи. Обзалагам се, че нямаше никаква представа какво е творчески отпуск и че се канеше да направи някоя злобна забележка. За щастие, точно в този момент влезе клиент, при това мъж, и Петра с широка усмивка и поклащащо се дупе се отправи към него и започна да кокетничи.
— Вече сама се огледах наоколо — каза Евелин. — Но ще се радвам, ако ти ме разведеш и ми обясниш всичко. Щефан каза, че не е особено наясно с нещата тук.
Така си беше. Щефан не беше запомнил и половината от преждевременно прекъснатото обучение по озеленяване. Той отговаряше изключително и само за финансовите въпроси на бизнеса ни.
— Петра, ние ще сме наблизо. Ще работим! — казах на Петра аз.
— Добре, добре! — отговори тя.
Енергично хванах Евелин под ръка и я изведох от магазина. Беше много мило, че проявяваше интерес към растенията ми. Но в същото време не трябваше и да забравям положението, в което се намирахме.
— Е, как беше първата ти нощ у нас? — попитах много по-приветливо, отколкото се чувствах.
— По-добре не питай — доста неучтиво ми отвърна Евелин. — Защото иначе ще трябва да отговориш на въпроса, на какво се дължи мириса на мухъл в гостната ви.
— Е, вашето канапе за гости е много удобно — отговорих с леко неудобство, защото същото не можеше да се твърди за нашия диван.
— Много добре ми е известно — каза Евелин намусено.
Реших да сменя темата и да се концентрирам върху обиколката ни. Много обичах да развеждам някого из разсадника. Не всичко беше така, както някой ден планирах да стане, но и сега бях изключително горда с моите растения.
За да бъде обиколката пълна, показах на Евелин морето от ярки цветове на бляскавите бегонии, палавите метлички и широко разцъфналите петунии в първата оранжерия.
— Благодарение на тези хубавци и през април не сме на червено. Печалбата ни е четири евро и седемдесет цента.
— От всяко цвете? — попита Евелин респектирана.
— Не, за целия месец — казах аз. — Ако зависеше от Щефан, трябваше да натъпчем всичките оранжерии с тях. Той направи някакво изчисление, четиринайсет цента печалба от растение… ако те интересува, по-добре попитай него.
— Четири евро и седемдесет. Лоша работа — измърмори Евелин и хвърли дълъг, презрителен поглед на бегониите.
В следващата оранжерия се задържахме чувствително повече. Тук се помещаваха чимширените ми издънки, а и някои по-големи екземпляри, които бях оформила като топки, кегли или спирали. Някои от тях притежавах вече от около десет години.
— Девет различни сорта — казах гордо. — Има и още, но тук са най-хубавите. Чимширът ми е любимец. Оформяла съм на топки и птичи дрян, и лаврово дърво, но нищо не може да се сравни с чимшира. Самият му аромат… — Замлъкнах, преди да съм се замечтала прекалено.
Елизабет обичаше да казва, че чимширените ми храстчета са сред десетте неща, които бих взела със себе си на безлюден остров. Или в психиатрията.
— О, има доста хубави екземпляри тука! Някои от тях сигурно струват цяло състояние! — заоглежда се любопитно Евелин.
— Да — въздъхнах аз. — Някои от тях струват по няколкостотин евро… Но знаеш ли само колко години са нужни, за да станат толкова големи? Просто не бих могла да се разделя с тях.
— Откачена работа — каза Евелин. — Ти си по-зле и от онзи художник, който предпочитал да гладува, отколкото да се раздели с някоя от творбите си. Единственото хубаво на цялата работа е, че всяко следващо листенце повишава цената им допълнително.
Имах чувството, че Евелин е впечатлена против волята си. Това ме изпълни с чувство на задоволство. Да, вярно е, че изглеждам като карфиол и ноктите ми перманентно са пълни с пръст, но пък от растения разбирах много. В тази област Евелин не можеше да ми стъпи и на малкото пръстче.
— Искаш ли да ми видиш и декоративните храстчета?
— Естествено! — отговори Евелин.
Въпреки че не бях много сигурна дали интересът й беше искрен, или не, с това тя спечели симпатията ми. Защото нищо не може да ми достави по-голямо удоволствие от това да говоря за растенията си. Както вече казах, във вените ми течеше мисионерска кръв: колкото повече хора откриеха радостта от градинарството, толкова по-добре. Евелин търпеливо се остави да я разведа из оранжерия номер три. Разказвах й подробно за всяко от любимите си растения, а тя ме изслушваше с внимание. А те никак не бяха малко.