Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Храстите, които отгледах миналата година, оставих да зимуват на открито. Сега смятам, че са готови за продажба — обясних й аз. — Смятам, че не е редно да пробутвам на клиентите си разглезени оранжерийни растенийца.
— Не мога да разбера защо тогава бизнесът не върви? — възкликна Евелин, застанала пред един ред от красиви макове. — Нашир и надлъж няма никаква конкуренция.
— Като изключим „Цветя Мюлер“ — съгласих се с нея. — Но и те предлагат предимно букети, стайни цветя в саксии и едногодишни слънчогледи.
Разположението ни беше идеално. Следващата истинска градина (тази, в която се бях обучавала) беше на четирийсет километра оттук, а наблизо нямаше и училища по градинарство. Разбира се, много от големите магазини имаха секция за цветя и градински пособия. Но пък на кой му се пътува всеки път до града само за да си купи няколко растения.
— Смятам, че голямата ни конкуренция са фирмите, които доставят цветя по куриер. Заради липсата на алтернативи, хората тук започнаха да свикват с идеята да си избират цветя по каталог.
— И това е възможно? — попита Евелин, сякаш намираше идеята за доста разумна. — И ти ли получаваш твоите растения така? По цени на едро?
— Не, разбира се, че не. Боклуците на Щефан — посочих към оранжерия номер едно — ги получаваме от един голям разсадник в Холандия, при това на супер изгодна цена. Не искам и да си представя колко химия са излели върху горките цветя.
— А твоите растения откъде са?
— О-о-о, аз поръчвам семена директно от селекционери, някои направо от Англия. А розите, чимшира и повета ги засаждам от издънки, които ми дават от други градини. Но някога действам и противозаконно, като скришом си набавям някои растения от обществените паркове и градинки, градински изложения. Само да видя нещо, което да ме впечатли, и не мога да се успокоя, докато не го засадя. По-рано прескачах и оградите на хората. Слава Богу, че сега вече има интернет. Там човек може да намери всякакви видове семена и растения, които може да си представиш. Дори и забранените растения ги има там. Като сънотворния мак например, чудно хубав е, но е забранен за отглеждане от Закона за упойващите вещества.
— Наистина ли? — замислено попита Евелин.
— Да, представи си! Въпреки че никой не знае как се прави опиум от него, не е ли така?
Евелин изглеждаше изключително заинтригувана.
— Всичко това е много по-интересно, отколкото съм си представяла!
— Наистина ли? — попитах недоверчиво.
— Да. Толкова ми се прииска да си имам собствена леха. Можеш ли да ми осигуриш една само за мен?
В този миг тя ми заприлича на дете, което в коледната вечер е получило като подарък мини химическа лаборатория и веднага иска да изпробва бунзеновата горелка. Зарадвах се. Градинарството е страхотно хоби, мога само да го препоръчам на всеки. Някъде бях прочела една китайска поговорка, според която човек имал нужда само от три неща, за да остарее щастлив. Първите две ги бях забравила, третото беше градина.
— Разбира се, че ще получиш своя леха — отвърнах сърдечно. — Отзад в оранжерия номер пет има достатъчно място. А ако ти трябват семена, само ми кажи. Теменужките, невенът и фиите са много прости за отглеждане и ще се поздравиш с бърз успех. Или пък боб, ако искаш да имаш и реколта.
— Не, благодаря! — отговори Евелин. — Предпочитам сама да си избера растенията от интернет. Така ще ми е по-интересно.
— Много се радвам, че си намери интересно занимание — усмихнах й се аз. Наистина се зарадвах, защото по едно време се притесних, че от скука може да се опита да съблазни Щефан. Освен ако вече не го е направила. — Сигурно не си свикнала да стоиш така без работа.
— Да — отговори Евелин. — Нямам никакво намерение да стоя със скръстени ръце. Успявала съм с всичко, с което се захвана. А тук пред мен се разкриват необятни възможности.
Искрено се надявах, че има предвид само градинарството, а не и отношенията си с Щефан. Когато стигнахме до следващата оранжерия (Евелин беше така любезна да поиска да види розите и билките ми), се натъкнахме на господин Кабулке, който с лопата и ръчна количка беше застанал пред голяма купчина с градински тор. Пенсионерът официално работеше при нас за 350 евро на месец, но под тезгяха му плащахме допълнително. Човекът си заслужаваше всеки цент, който му давахме, просто не знам какво бихме правили без него. Дори и Щефан признаваше, че за нас Кабулке беше шестица от тотото.