Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Съжалявам, трябваше да заключа вратата — каза Оливер.
Междувременно беше взел една хавлиена кърпа и се подсушаваше с непоклатимо спокойствие. Ама че здрави нерви имаше този мъж.
Забих поглед в мраморните плочки на пода.
— Успах се. Ти май също?
— Не — каза Оливер. — Трябва да съм в студиото чак в десет.
Сега вече се беше подсушил. Но вместо, както го изискваше благоприличието, да завърже кърпата около кръста си, той я преметна през ръба на ваната и започна да маже лицето си с пяна за бръснене. Съществуваше ли още такова нещо? Мъж под седемдесетте, който се бръсне с пяна и ножче, вместо с електрическа самобръсначка. При това гол!
Отново забих поглед в пода, докато пристъпвах към другата свободна мивка и започнах да мия зъбите си. Искаше ми се да напусна банята, умряла от срам, но това щеше да е върхът на неловкостта.
— Изпуснах вече първия автобус — казах аз. Защо гласът ми трепереше така? — Ще закъснея наистина много.
— За щастие сама си си шефка! — каза Оливер. — Но ако искаш, можеш да вземеш ситроена. Аз ще се кача на метрото.
— Може би идеята не е никак лоша.
От положеното усилие гласът ми да звучи нормално, пастата за зъби се изплъзна от ръцете ми и падна в мивката. Бях бясна на себе си. Господи, стегни се най-сетне. Това е само един гол мъж, по дяволите. Просто Оливер. Добрият стар карфиол. И няма нищо лошо в това, че те изненада, докато пишкаше. В края на краищата това е най-нормалното нещо на света.
Но все пак не беше.
Дори Щефан никога не ме беше виждал да седя върху тоалетната чиния. Да ме излови някой в такъв момент, беше един от десетте смъртни гряха на моето възпитание. Приемната ми майка беше убедена, че за хората, които пишкат без притеснение на публични места, има специален ад. И точно преди сватбата ми тя още веднъж ми напомни, че бракът ми ще функционира нормално само ако се придържам към следните три съвета. Първо: никога не позволявай мъжът ти да гледа, докато раждаш децата ви. (До този момент успешно се справях с това по простата причина, че нямахме деца). Второ: никога не лягай при мъжа си с ролки на главата. (Ха-ха. Аз и ролки — това ми звучи като Наоми Кембъл да употребява матиращи кремове!) И трето: никога не позволявай да те гледат, докато си вършиш работата в тоалетната.
Могат да говорят каквото си искат за мен, но към тези правила винаги съм се придържала.
Е, поне до днес.
Отново почувствах, че се изчервявам. При това Оливер дори не ми беше съпруг, а просто неговият брат. Истински ад!
За щастие, Оливер не забеляза моето смущение или поне се правеше, че не го забелязва. Той съвсем спокойно се бръснеше, говореше си непринудено с мен (нямам никаква представа за какво, честно!) и без да си дава зор, излезе от банята, при това все още дибидюс гол. Никой ли не е учил този мъж на маниери?
Когато десет минути по-късно го заварих в кухнята, той изглеждаше както винаги — тоест облечен.
Само дето лицето му беше скрито зад вестника. Това ме устройваше, защото тази сутрин не се чувствах в състояние отново да го погледна в очите. В края на краищата ме беше сгащил докато пишках — ужас!
Вестникът безмълвно побутна към мен чаша кафе и кроасан.
— Къде го намери?
— Пекарят от другата страна на улицата има много хубави неща — отвърна ми вестникът. — Но винаги имам няколко и във фризера. Искаш ли нещо друго?
— Не, благодаря. Наистина много закъснявам. Може ли да изям кроасана по пътя?
— Разбира се — каза вестникът и ми подхвърли връзка ключове. — Зеленият е за асансьора, големият е за долната врата, малкият е за апартамента. Този със странните зъбчета е за подземния гараж. На излизане го вкарай в ключалката на самата бариера, така ще се отвори ролетната врата на гаража.
— Ами, тогава — отвърнах аз на вестника — до довечера.
— Между другото, гащичките, които носеше днес сутринта, бяха много готини — подхвърли вестникът.
А-а-а-а-а! Изхвърчах слепешката от апартамента. Обърках абсолютно всички ключове, кой беше за асансьора, кой за долната врата, ами за подземния гараж? А когато най-сетне седнах в ситроена, той отказа да запали. Не издаде никакъв звук.
— Моля ти се, моля ти се, стига ми за днес! — казах аз.
Наистина ми стигаше, че първо се успах, второ, девер ми ме видя върху тоалетната чиния. При това със смъкнати гащи на сини и жълти цветчета. Беше ясно, че ще отида в ада.