Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Накратко казано, още недовършената и неоткрита железопътна линия си пробиваше път и като минаваше през самите недра на този страшен безпорядък, уверено поемаше по широкия друм на цивилизацията и прогреса25.

Но жителите в околността все още не се решаваха да приемат железопътната линия. Един или двама смели, предприемчиви хора направиха проект на улици. Единият дори започна да строи, но се спря сред калта и пепелищата, за да обмисли всичко по-добре. Съвсем нова кръчма, ухаеща на пресен хоросан и лепило, насочила фасадата си към празното пространство, изобрази на фирмата си железопътния герб. Това навярно бе безразсъдно предприятие, но се възлагаха надежди за консумация на спиртни напитки от страна на работниците. И така, една бирария се разрасна в странноприемница за копачите, а отдавна съществуващият месарски магазин се превърна в железопътна гостилница, където ежедневно се сервираше свинско печено — всичко бе по силата на користни съображения от непосредствен и познат на хората порядък. По същия начин хазаите, даващи стаи под наем, проявяваха благосклонност и по същите причини не можеше да им се вярва. Хорското мнение се променяше бавно. Непосредствено до железопътната линия имаше занемарени ниви, краварници, бунища, купчини смет, канавки, градини, беседки, площадки за тупане на килими. До самите й насипи се струпваха малки гробни могили от черупки на стриди по време на сезона им, както и от черупки на раци пак по време на сезона им, а също и от счупени домашни съдове и увехнали зелеви листа по всяко време на годината. Диреци, огради, стари надписи, предупреждаващи нарушителите на чужди права, гробовете на бедни къщурки, малки площи с оскъдна растителност — всичко гледаше на железопътната линия с презрение. Никаква полза нямаше да има от нея или поне така се смяташе. Ако нещастната запустяла земя наоколо й можеше да се смее, тя би й се изсмяла подигравателно, а и нещастните й съседи биха сторили същото.