Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Гракилите атакуваха първо балона като се опитаха да го разкъсат със зъби и нокти. Каучуковата материя обаче устоя на напъните им. Други чудовища се спуснаха на палубата, където бяха посрещнати със залп от копия и свистене на мечове. Върху тях се изсипа и дъжд от стрели. Гневните крясъци на крилатите чудовища скоро преминаха в писъци на болка. Палубите подгизнаха от кръв, кръв капеше дори от небето, когато ранените гракили прелитаха над корабите.

От облаците се спусна огромна сянка, атакува техния пазач в гърба и го просна по очи на палубата.

Джейк му се притече на помощ, сетне се втурна към изтървания от него боздуган. В този миг на перилата кацна друг гракил и разпери крила. Килна настрани плешивата си глава, увенчана с костен гребен, и впери в Джейк злобните си жълтеникави очички. В погледа му не се четеше друго, освен глад. Плоските му като на прилеп ноздри се издуха, подушили миризмата на момчето. Гракилът се приведе напред и изсъска с оголени зъби.

Джейк се опита да отстъпи, но нямаше накъде. В този миг покрай главата му прелетя някакъв предмет със стоманен блясък. Приличаше на канджа или котва. Куката му се заби в гърдите на звяра, събори го от парапета и го запрати към земята. Джейк проследи въжето на котвата до един от небесните ездачи. Мъжът отряза въжето и гракилът се запремята надолу.

На палубата вреше и кипеше, хора и чудовища воюваха за всяка педя от нея. Един гракил пикира, улови египетски войник за раменете и го отнесе в небето, докато нещастникът пищеше ужасено. Някой метна копие, което прониза чудовището в гърдите и го уби. Човекът и звярът паднаха на палубата.

— Сабята ми! — извика Кейди. Фехтовалният й сак бе преметнат през рамото на пазача им, изпаднал в безсъзнание.

Какъвто и страх да бе изпитвала от летенето, вече бе изчезнал. Водеше се битка и тя искаше да се включи в нея. Очите й светеха от възбуда.

Джейк не я спря. Нуждаеха се от оръжия.

Пропълзяха към изпадналия в безсъзнание пазач, а през това време двете страни продължаваха да се сражават с нарастваща ожесточеност. Ба’чук взе падналия боздуган с каменната глава. Пиндор си намери къс меч, а Марика грабна копие.

В другия край на кораба някой се биеше толкова бясно, че полите на наметалото му плющяха. На гърба му блестеше Окото на Хор. Стиснал кривак в едната си ръка, небесен капитан Хор отблъскваше атаките на огромен гракил, докато с другата си ръка не изпускаше кормилото. Замахна нахалос и в този миг звярът го нападна, събори го и двамата се строполиха върху руля.

Корабът зави рязко и се наклони към щирборда.

— Дръжте се здраво! — извика Джейк.

Всички се плъзнаха по палубата, което само подсили хаоса на борда.

Едно от въжетата, които придържаха балона, се скъса, удари прелитащ гракил и откъсна крилата му. Чудовището се запремята с писъци към пустинята.

Джейк посочи кърмата. Ако небесният капитан изгубеше контрол над кораба, всички бяха обречени. Джейк се приведе ниско и поведе останалите към стъпалата на мостика. В този миг от палубата пред краката му се отвори люк и от него изскочи Нефертити, облечена все още в дрехите си за лов.