Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Мислех, че ще се задуша, преди да се удавя — каза той. После добави, че не е мислел за своето спасение. В неговия мозък изплувала, изчезвала и отново изплувала една-единствена ясна мисъл: осемстотин души и седем лодки… осемстотин души и седем лодки.
— Сякаш някакъв глас ми нашепваше — развълнувано изрече той: — „осемстотин души и седем лодки“… и „няма време“! Помислете само!
Той се наведе към мен над масичката, а аз се опитах да избягна погледа му.
— Вие мислите, че съм се боял от смъртта? — попита Джим с много напрегнат и тих глас. Удари с длан по масата и от този удар подскочиха кафените чашки. — Готов съм да се закълна, че не се боях — не… Кълна се в бога, не! — Той се изправи и скръсти ръце; брадичката му се отпусна върху гърдите.
През високите прозорци до нас едва-едва достигаше тракането на чиниите. Зачуха се силни гласове и в коридора се появиха няколко души в най-прекрасно настроение. Те си разменяха шеги, спомняйки си как са яздили магарета в Кайро. Един блед, боязлив, стъпващ леко на дългите си крака младеж разговаряше с някакъв червендалест и надут околосветски пътешественик, който осмиваше неговите покупки, направени на пазара.
— Не, кажете ми, мислите ли, че съм се заблудил? — осведоми се Джим много сериозно и решително.
Компанията, като ни отмина, насяда тутакси по столовете; заблещукаха запалени кибритени клечки, които осветяваха за миг лица, лишени от изразителност, и мътният блясък на белите нагръдници; бръмченето на разговарящите хора, оживили се по време на вечерята, ми се струваше глупаво и безкрайно далечно.
— Няколко души от екипажа спяха върху люк номер едно, на две крачки от мене — отново заговори Джим.
Забележете, че на този кораб нощна вахта са имали само кормчиите и предните наблюдатели, останалите от екипажа спели — будели само онези, които трябвало да сменят дежурните. Джим почувствувал изкушение да хване за рамото най-близкия ласкар и да го разтърси, но не го направил. Нещо възпряло ръката му. Той не се страхувал; о, не, просто не можел — ето истинската причина. Може би не се страхувал от смъртта, но, казвам ви, плашела го паниката. Проклетото му въображение рисувало ужасно зрелище; паника, тъпчене на хора в суматохата, сърцераздирателни писъци, наводнени лодки — всички най-страшни картини от катастрофа на море, за каквито е чувал. Може би вече се бил примирил със смъртта, но аз предполагах, че е искал да умре, без да види кошмарните сцени — да умре спокойно като в транс. Известна готовност да умреш се наблюдава доста често, но рядко ще срещнете човек с непробиваема броня от стоманена решителност, който да води безнадеждна борба до последната минута — стремежът към покой се засилва все повече, колкото отслабва надеждата, и накрая сломява желанието за живот. Кой от нас не е наблюдавал такова явление? Може би сами сте изпитали нещо подобно на това чувство — крайна умора, стремеж към покой, убеденост, че са напразни всички усилия. Това е добре известно на онези, които се борят с безразсъдните сили: корабокрушенците, плаващи в лодките, пътешествениците, заблудили се в пустинята, хората, сражаващи се със силите на природата или с тъпото зверство на тълпата.
Глава осма
Колко време е стоял той неподвижно до люка, очаквайки всеки миг корабът да хлътне под краката му и потокът вода да го удари в гърба и отнесе като тресчица, не зная. Не много дълго — може би две минути. Двама души — той не могъл да ги различи — почнали да разговарят със сънени гласове, някъде се чуло странно шумолене на крака. А над тези слаби звуци била надвиснала онази страшна тишина, която предшествувала катастрофата — тягостното затишие преди фаталния миг. После му хрумнало, че може би ще има време да изтича горе и да пререже всички въжета на скрипците, за да не потънат лодките, когато корабът тръгне към дъното.
На „Патна“ имало дълъг мостик и всички лодки се намирали горе — четири от едната страна и три от другата, най-малките на левия борд, срещу кормилното колело. Джим говореше с безпокойство, страхувайки се, че няма да му повярвам; първата му грижа в онзи момент била лодките да бъдат готови, за да се използуват незабавно. Той знаел дълга си. Ще си позволя да отбележа, че в това отношение се е проявил като добър помощник-капитан.
— Винаги съм смятал, че трябва да бъдеш готов за най-лошото — поясни той, вглеждайки се тревожно в лицето ми.
Одобрих с кимване този здрав принцип и отвърнах очи, защото ми се струваше, че у този човек има нещо, поради което не може да се разчита на него.