Докато смъртта ни раздели

Бях започнал втората бира, когато Юнас Андресен влезе в механата и се заоглежда за мен. Дадох му знак и той пристигна, кимайки с глава. Отиваше му да бъде и келнер.

Беше преметнал светло сако през рамото си, а в другата ръка носеше дипломатическо куфарче. Остави ги на скамейката до себе си. Когато келнерът дойде, той си поръча половин литър експортна бира, а щом я получи, веднага повтори поръчката.

— Така е, когато излизам от работа — обясни.

Пиехме мълчаливо, аз моето светло пиво, той — своето тежко експортно. Все едно, че бяхме двама стари приятели, които се срещат след работа и не им е нужно да си говорят, за да се чувстват добре.

Но нали трябваше да разговаряме, а Юнас вече бе започнал леко да фъфли.

— Не знам какво ти е разказвала Венке — поде той. — Не знам доколко си осведомен… — запъна се леко. — Нали минаваме на „ти“?

— Разбира се — казах и стиснах протегнатата му над масата ръка.

— Юнас — каза той.

— Варг — казах аз.

— Какво?

— Варг?

— Аха. — Той предпазливо се усмихна, сякаш му стана забавно. После продължи: — Изхождам от това, че тя… тя сигурно ме е обрисувала в доста мрачни краски. Бива я по силните… характеристики.

Последната дума му се опря, но той ненапразно работеше в областта на рекламата.

— Женен ли си? — попита и хвърли кос поглед върху дясната ми ръка.

— Не, но съм бил.

— Поздравления. Значи сме от една… компания.

— Така е.

— Когато бе семеен, жена ти изневеряваше ли ти? Затова ли?

— Не. Просто работата ми пречеше на нашия съвместен живот.

— Разбирам.

Държеше ме под око, а аз продължих:

— Има разни видове изневяра. На мъже, които изневеряват с други жени или с чашката; на такива, които изневеряват с работата си… Не ме питай кой вид е най-лошият, но в моята професия… Имам впечатлението, че за повечето жени най-лошото е да им се изневерява с други жени.

— Точно така. И никога не питат защо. Във всеки случай — рядко. И въобще не вземат под внимание редица обстоятелства. Един неверен мъж или една невярна жена са винаги виновни за разтрогването на брака, без някой да ги е питал кое ги е тласнало към прелюбодеяние.

— Именно. И аз никога не се съгласявам да се занимавам с такива случаи.

Той ме погледна изненадано:

— Какви случаи?

— Такива. Никога не следя тайно съпрузи, за да разбера къде се намират, ако не са там, където би трябвало да са, и с кого са. Защото, поврага, никой не може да знае защо са там, а не другаде.

— Не, не може да знае, точно така. Но слушай, Веум, не мисли, че съм седнал тук… че говоря… за да хвърлям вината върху Венке. В никакъв случай.

И наистина не правеше това. Просто си поръча още една бира. Бях се отказал да го следвам в пиенето и не помръдвах от третата си чаша.

По брадата му полепна бяла пяна и няколко балончета от нея се разлетяха встрани, когато продължи: