Седем дни за цяла вечност…

— Не те е излъгал! — извика тя.

София, която обилно търкаше косата си с шампоан, успя да отвори едното си око. С опакото на ръката си се опита да изтрие сапунената пяна, която щипеше очите й, но предизвика тъкмо обратния ефект.

— Освен че е по-скоро кестенява… — поде отново Матилда — с други думи, бива си я!

Шумът от душа спря, София веднага се появи в хола. Една кърпа покриваше тялото й, а косата й бе сресана с гел.

— Какви ги дрънкаш?

Матилда вдигна поглед към своята приятелка.

— Наистина имаш хубави гърди!

— Светците20 винаги са хубави. В противен случай нямаше да са светци.

— Именно това се опитвам да кажа на моите всяка сутрин пред огледалото.

— За какво точно ми говориш, Матилда?

— За твоите цици! Щях да съм щастлива, ако и моите стърчаха така гордо.

София покри с ръка гърдите си.

— За какво ми говореше преди малко?

— Вероятно за това, че излезе от душа, без да се изплакнеш! — каза тя, размахвайки вестника в едната си ръка.

— Нима статията е излязла толкова бързо?

— Дигитални апарати и интернет! Даваш интервю, няколко часа по-късно вече си на първа страница, а на другия ден с теб увиват риба!

София понечи да вземе всекидневника от ръцете на Матилда, но тя се противопостави.

— Не го пипай! Цялата си измокрена.

Матилда започна да чете на висок глас първите редове от статията, която се простираше върху цели две колони — НЕВЕРОЯТНИЯТ ПРОГРЕС НА КОМПАНИЯТА А&Х. Истинско похвално слово за Ед Хурт, където журналистката в цели трийсет реда разкриваше на читателите кариерата на този, който, безспорно в най-голяма степен, бе допринесъл за изключителния икономически възход на областта. В заключение се казваше, че малката фирма от петдесетте години, превърнала се в гигантска компания, днес се крепи изцяло върху неговите рамене.

София в крайна сметка се добра до вестника и сама довърши статията, над която можеше да се види една малка цветна снимка. Най-отдолу стоеше името на Ами Стивън. Сгъна всекидневника и не можа да сдържи усмивката си.

— Руса е! — каза тя.

— Ще се видите ли отново?

— Приех да обядвам с него.

— Кога?

— Във вторник.

— В колко часа?

София й каза, че Лукас трябвало да я вземе във вторник към обяд. Тогава Матилда посочи с пръст вратата на банята и поклати глава.

— Тоест след два часа!

— Вторник ли сме днес? — попита София, събирайки набързо пръснатите си из стаята вещи.

— Тази дата е отбелязана върху вестника!

Тя излезе от стаята си след няколко минути.