Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Имах уговорена вечеря за днес, но ще се опитам да я отменя, ще ви се обадя на мобилния телефон.
Той се усмихна и потегли. София го изпрати с поглед, докато колата се изгуби в проливния дъжд, сипещ се над Ван Нес Авеню.
Тя трябваше да плати за презареждането на акумулатора и разходите по изтеглянето на колата. Когато тръгна по Бродуей, бурята беше вече отминала. Тунелът отвеждаше направо в сърцето на най-горещия квартал в града. На една пешеходна пътека тя забеляза джебчия, който се насочваше към поредната си жертва. Спря успоредно на редицата паркирани коли, излезе от форда и тичешком се насочи към него.
Без много да се церемони, задържа мъжа, който отстъпи назад, слисан от тази неочаквана намеса. Видът му бе заплашителен.
— Би било неразумно от твоя страна — каза.
София, посочвайки с пръст жената с дипломатическото куфарче, която се отдалечаваше от мястото на инцидента.
— Ченге ли си?
— Не в това е въпросът!
— Тогава омитай се оттук, глупачко!
После той с всичка сила се затича към своята жертва. В момента, в който се доближаваше до нея, почувства силна болка в глезена, след което с целия си ръст се строполи по корем на пътя. Младата жена, която същевременно се бе качила в един трамвай, не си даде сметка за това, което се случваше. София изчака, докато мъжът стане, след което се насочи към колата си.
Отваряйки вратата, тя прехапа долната си устна, видимо недоволна от себе си. Нещо се бе изпречило на пътя й. Целта беше достигната, но не по начина, по който тя искаше. Да се вразуми нападателят, за нея не беше достатъчно. След това запали автомобила и пое към доковете.
— Да паркирам ли колата ви, господине?
Лукас подскочи и вдигна глава, хвърляйки поглед на пазача на паркинга, който го гледаше втренчено.
— Защо ме гледате така?
— Стояхте неподвижен цели пет минути, тогава си казах…
— Какво си казахте?
— Помислих си, че не се чувствате добре, тази мисъл ме осени, когато ви видях да отпускате глава върху волана.
— Е, добре тогава, съветвам ви да не се доверявате на нищо от пръв поглед, това ще ви спести много разочарования!
Лукас излезе от колата и хвърли ключовете на младежа. Когато вратите на асансьора се отвориха, той се оказа очи в очи с Елизабет, която се наклони към него и го поздрави. Лукас направи крачка назад.
— Вече ме поздравихте тази сутрин, Елизабет — каза навъсено той.
— Имахте право за охлювите, те наистина са много вкусни! Приятен ден!
Вратите на асансьора се отвориха на деветия етаж и тя се изгуби в коридора.
Ед посрещна Лукас с отворени обятия.
— Истинско щастие, че ви срещам, скъпи ми Лукас!
— Поласкан съм — каза Лукас, затваряйки вратата на офиса.
Той направи крачка към вицепрезидента и се настани в един фотьойл. Хурт размаха пред него броя на Сан Франциско Кроникъл.
— Двамата с вас ще сътворим велики дела.
— Не се и съмнявам.
— Не ми изглеждате добре.
Лукас въздъхна. Ед почувства отегчението му. Той отново радостно размаха вестника, отворен на страницата, където се намираше статията на Ами.
— Чудесна статия! Аз едва ли щях да се справя по-добре.
— Публикувана ли е вече?
— Още тази сутрин! Както ми беше обещала. Очарователна е тази Ами, нали? Сигурно е работила цяла нощ.
— Сигурно.
Ед посочи с пръст снимката на Лукас.
— Какъв идиот съм само. Трябваше да ви дам моя снимка, преди да се срещнете с нея. Но толкова по-зле. Между другото вие сте излезли чудесно.
— Благодаря.
— Сигурен ли сте, че всичко е наред, Лукас?
— Да, господин президент, много съм добре!
— Не знам дали инстинктът ме лъже, но имате малко странен вид. — Ед отпуши кристалната гарафа, сипа чаша вода на Лукас и с престорено съчувствен тон добави: — Ако имате грижи, били те и от личен характер, винаги можете да ми се доверите. Ние сме голяма организация, но преди всичко сме едно голямо семейство!
— Искали сте да ме видите, господин президент?
— Наричайте ме Ед!
Хурт възторжено започна да разказва за своята среща предната вечер, която бе надминала всичките му очаквания. Той бе информирал своите сътрудници относно намерението си да създаде в компанията един нов отдел, който щеше да се нарича „Иновации“. Работата на тази структура щеше да бъде поставянето в действие на неизползвани досега търговски стратегии с цел покоряването на нови пазари. Оглавявана от Ед, тази работа можеше да се окаже едно своеобразно подмладяване. Затова той я очакваше с нетърпение. По времето на техния разговор голяма част от ръководните кадри вече се опияняваха от мисълта, че ще бъдат част от приближените на бъдещия президент. „Очевидно Юда никога не остарява… Той дори имаше способността да се представя посредством няколко души едновременно“ — помисли си Лукас.