Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
София безшумно се изкачи по стълбите. Беше късно, но вратата на Рен все още стоеше полуотворена. Тя внимателно я побутна. Нямаше албум на пода, нито бисквити в малката купа, но госпожица Шеридън я очакваше, седнала в своя фотьойл. София влезе.
— Този младеж те привлича, нали?
— Кой?
— Не се прави на глупачка. Този с водната лилия, с когото прекара вечерта!
— Пихме само по един аперитив. Защо?
— Защото той не ми харесва!
— Бъди сигурна, на мен също. Противен е.
— А аз мисля, че той те привлича!
— В никакъв случай. Вулгарен е, надут и самонадеян.
— Боже Господи! Тя вече е хлътнала по него! — възкликна Рен, вдигайки ръце.
— Това изобщо не е вярно! Предполагах, че е някой, който не се чувства добре в собствената си кожа и на когото мислех, че ще мога да помогна.
— Нещата са още по-зле, отколкото си ги мислех! — каза Рен, вдигайки отново ръце.
— Престани!
— Не говори толкова високо, ще събудиш Матилда!
— Между другото ти си тази, която непрекъснато ми повтаря, че трябва да си намеря някого.
— Това, скъпа моя, всички еврейски майки казват на своите деца… преди да се оженят. В деня, в който им доведат някого вкъщи, те подхващат същата песен, но с обърнати обратно думи.
— Но, Рен, ти не си еврейка.
— И какво от това?
Рен стана и извади малкия поднос от бюфета. Отвори една метална кутия и сложи три бисквити в посребрената купа. После накара София да изяде поне една — и без това вече се е изморила да я чака до късно през нощта!
— Седни и ми разкажи всичко! — каза Рен, разполагайки се удобно във фотьойла.
Тя изслуша София, без да я прекъсва, опитвайки се да разбере намеренията на мъжа, който на няколко пъти бе застанал на пътя й. После втренчено я погледна и наруши настъпилата тишина само за да я помоли да й подаде бисквита. Тя хапваше по една само в края на вечерта, но сега обстоятелствата налагаха да консумира повече захар.
— Опиши ми го — подкани я отново Рен, след като изхрупа още една бисквита.
София се забавляваше много от поведението на своята хазайка. Като се има предвид късният час, тя би могла да прекъсне разговора и да се оттегли, но претекстът бе повече от добър, за да остане и да се наслаждава на скъпоценните мигове, когато милувките на гласа бяха по-приятни от тези на ръката. Отговаряйки колкото е възможно искрено на събеседничката си, тя изненадано откри, че не може да опише никакво качество на този, с когото бе прекарала вечерта. С изключение може би на някакъв дух, който витаеше около него, и заемащата първостепенно място логика.
Рен нежно потупа с пръсти коляното на София.
— Тази среща не е случайна! Ти си в опасност и дори не си даваш сметка за това.
Старата дама изведнъж разбра, че София не е схванала смисъла на нейните думи. Тя се настани още по-удобно във фотьойла.
— Той вече е в кръвта ти, ще стигне чак до сърцето ти. Ще обере всички емоции, които ти с такова внимание и усърдие си отглеждала толкова време. После ще те нахрани с надежди. Любовните завоевания са най-егоистичните от всички кръстоносни походи.
— Рен, наистина мисля, че бъркаш нещо!
— Не. Аз пък смятам, че по-скоро ти грешиш. Знам, че ме взимаш за стара бъбривка, но съм сигурна, че това, което ти казвам, ще се окаже вярно. Всеки ден, всеки час ти ще убеждаваш себе си в силата на защитните ти способности, на твоя умел начин на действие, на умението ти да оставаш независима. Но в крайна сметка желанието да го чувстваш до себе си ще стане по-силно и от наркотик. Така че не се самозалъгвай! Това е единственото нещо, което искам да те помоля. Той ще влезе в съзнанието ти и после нищо не би могло да те освободи от неговото присъствие. Нито разумът ти, нито дори времето, което ще се превърне в твоя най-коварен враг. Единствено идеята да го преоткриеш такъв, какъвто си го представяш, ще ти помогне да победиш най-ужасния от твоите страхове: да бъдеш изоставена… от него, от самата себе си. Това е най-деликатният избор, който животът ни налага.
— Но защо ми казваш всичко това, Рен?
Рен насочи поглед към библиотеката и по-специално към корицата на един от своите албуми. В погледа й се появи носталгия.
— Защото целият ми живот е зад мен. Така че нищо не прави или направи всичко! Без лъжи, без заблуди и най-вече без никакви компромиси!