Седем дни за цяла вечност…

Няколко изсвирвания на клаксон огласиха улицата. Матилда се надвеси през прозореца.

— Днес наистина сме вторник! — каза тя.

— Той ли е? — попита София, оставайки встрани от прозореца.

— Не. От „Федеръл Експрес“ са! Явно са започнали да доставят пратките с поршета. Откакто наеха на работа Том Ханкс, пред нищо не се спират! — Звънецът иззвъня два пъти. София целуна Рен и Матилда. Излезе от апартамента и бързо слезе по стълбите.

Седнал зад волана, Лукас свали тъмните си очила и широко се усмихна. София едва бе затворила вратата, а спортният автомобил вече набираше скорост към хълмовете на Пасифик Хайтс. Колата навлезе в Президо Парк, прекоси го и пое по отбивната, водеща към Голдън Гейт. От другата страна на залива хълмовете на Тибурон едва се подаваха над мъглата.

— Ще обядваме на брега на морето! — извика Лукас. — Най-добрите раци в цялата област! Обичате раци, нали?

От учтивост тя отговори утвърдително. Предимството на тези, които не се хранят, е, че безпроблемно могат да изберат това, което няма да ядат.

Времето беше меко, асфалтът се разстилаше пред тях под формата на нескончаема линия, а музиката, която се лееше от радиото, придаваше още по-голямо настроение. Този момент приличаше на късче щастие, очакващо да бъде споделено. Колата напусна магистралата и зави по една малка уличка, стигаща до рибарското пристанище на Саусалито. Лукас спря на паркинга пред вълнолома. После заобиколи колата и отвори вратата на София.

— Моля, последвайте ме. — Той подаде ръка, помагайки й да излезе от автомобила.

Двамата тръгнаха по тротоара, простиращ се по протежение на брега. От другата страна на улицата един мъж, дърпан от огромно куче със златист цвят, погледна София и с всичка сила се удари в стоящия срещу него уличен стълб.

Тя се приготви да пресече платното, за да му помогне, но Лукас я хвана за ръката: все пак този тип кучета са обучени да участват в спасителни мисии. Влязоха в ресторанта. Сервитьорката взе две менюта и ги поведе към една маса на терасата. Лукас покани София да заеме мястото, което даваше добър изглед към морето. Поръча бяло газирано вино. Тя взе парченце хляб и го хвърли на една чайка, която гледаше към нея, кацнала на балюстрадата21. Птицата улови хляба във въздуха и се отправи високо в небето, прелитайки над залива с мощни удари на крилете. На няколко километра от това място, на другия бряг, Жул обхождаше кейовете надлъж и шир. Той се приближи до брега и със силен, но добре отмерен удар изрита един камък, който подскочи седем пъти по водата, преди да потъне. После постави ръце в джобовете на старите си туидови панталони и погледна отсрещния бряг. Външният му вид беше толкова неспокоен, колкото и вълните. Колата на инспектор Пилгиц, която в този момент напускаше Фишърс Дейли и с включена сирена се бе насочила към града, го извади от мислите му. Едно обикновено сбиване в Чайнатаун бе прераснало в безредици и всички отряди на полицията се бяха насочили към този район. Жул навъсено погледна, после промърмори нещо и се върна под своята арка. Седнал върху една дървена каса, той се замисли: струваше му се, че нещо не е наред. Страница от вестник, носеща се във въздуха, падна в локвата точно пред него. Тя се напои с вода и постепенно снимката на Лукас се появи от другата й страна. Жул бе разтревожен от тръпката, която премина през цялото му тяло при вида й.