Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
— Да ви закарам ли? — попита той.
— Не, благодаря, ще взема такси.
С изискан жест Лукас отвори вратата пред нея.
— Качвайте се, ще ви закарам!
Кабриолетът се движеше с пълна скорост.
Лукас форсира двигателя и сложи един компактдиск в уредбата, вградена в таблото. С широка усмивка извади платинена кредитна карта от джоба си и я стисна между палеца и показалеца си.
— Трябва да признаете, че си имат и своите положителни страни!
Тя втренчи поглед в него за няколко секунди. После със светкавична скорост грабна позлатеното парче пластмаса от пръстите му и го изхвърли навън.
— Доколкото ми е известно, правят дубликати само за двайсет и четири часа! — каза тя.
Колата рязко спря и Лукас избухна в смях.
— Чувството за хумор у жените наистина е неустоимо!
Когато кабриолетът стигна до пиацата, София завъртя ключа, за да спре оглушителния шум на двигателя. После слезе и внимателно затвори вратата.
— Сигурна ли сте, че не искате да ви закарам до вас? — попита Лукас.
— Благодаря, но имам среща. В замяна на това ще ви помоля за една малка услуга.
— Всичко, което пожелаете!
София се наклони към прозореца откъм страната на Лукас.
— Бихте ли изчакали, докато завия зад ъгъла, преди отново да запалите вашата супер резачка?
Тя отстъпи, но в този момент той я улови за ръката.
— Прекарах божествено с вас — каза Лукас.
Помоли я да насрочат нова дата за несъстоялата се вечеря. Първите мигове на една среща винаги били трудни за него, изпълнени с притеснения, защото бил много срамежлив. Трябвало да му даде малко повече време. Определението му за срамежливост накара София да се почувства до известна степен объркана.
— Човек не може да съди за хората по първите си впечатления, нали?
И все пак в гласа му се долавяше една унция чар… тя прие да обядва с него, но само толкова! После рязко се обърна и с бързи крачки се отправи към едно такси. Лукас вече бръмчеше със своето У-12.
Таксито спря до тротоара. Камбаните на Грейс Катидрал отмерваха деветия час. София влезе в Симбад.
Идваше точно навреме. Тя затвори менюто и го подаде на сервитьорката, поръчвайки само чаша вода, твърдо решена да навлезе в същината на проблема, довел я на тази маса. Трябваше да убеди синдикалните шефове да спрат надигащото се недоволство на работниците.
— Независимо от вашата подкрепа докерите няма да изкарат и седмица без заплати. Ако спрете работа, корабите ще се преместят от другата страна на залива. Подобна стъпка ще унищожи доковете — каза тя с твърд глас.
Търговската дейност бе силно конкурирана от съседното пристанище, Оукланд. Евентуалното блокиране на работата би предизвикало изчезването на транспортните фирми. Апетитът на брокерите, които от десет години насам си точеха зъбите за най-хубавите терени в града, бе достатъчно изострен, за да накара онези, които си играеха на малката Червена шапчица, имаща намерение да стачкува, най-сетне да си отворят очите.
— Това се случи в Ню Йорк и Балтимор, нас също няма да ни подмине — поде отново тя, убедена в правотата на своята кауза.
И ако търговските кейове преустановяха дейността си, то последиците щяха да бъдат опустошителни не само за живота на докерите. Скоро безспирният поток от камиони, преминаващи всекидневно по мостовете, щеше да спре да задръства подстъпите към полуострова. Хората щяха да напускат домовете си още по-рано, за да се явят на работните си места, и да се прибират още по-късно. Нямаше да минат и шест месеца, преди голяма част от тях да решат да се преселят по на юг.
— Не намирате ли, че отивате малко далеч с тези разсъждения? — попита я един от мъжете. — Тук не става въпрос само за това да преговаряме за по-високи обезщетения в случай на злополука! А и в крайна сметка, мисля, че нашите колеги от Оукланд ще са солидарни с исканията ни.
— Това е феноменът, определян от някои като теория на движението на крилете на пеперудата — продължи София, откъсвайки парче салфетка.
— Какво общо имат тук пеперудите? — попита Манка.
Мъжът с черния костюм, който обядваше зад тях, се обърна и се присъедини към разговора. София замръзна на мястото си, когато разпозна Лукас.