Седем дни за цяла вечност…

— Какво ви прихваща?

— „Делова“ трудно се преглъща, нали? Едно д, едно л, едно о, и знаете ли какво, в него няма з! И все пак с малко повече добра воля човек би съумял да открие едно, нали?

— Тя е журналистка!

— Аз също съм журналистка: всяка неделя си преписвам бележника в личния дневник.

— Но Ами е истинска журналистка!

— И в момента ръководството на компанията е страшно заето да си общува с Ами.

— Отлично, и не говорете толкова високо! Ще ми съсипете корицата!

— На нейното списание, предполагам? Все пак поръчайте й малък десерт. В менюто мярнах един за по-малко от шест долара!

— Корицата на моята мисия, за Бога!

— А, това наистина е добра новина! Някога, когато стана баба, ще разказвам на внуците си как една вечер съм пила аперитив с Джеймс Бонд! След пенсионирането си вие с пълно право можете да разкриете тайните си, нали?

— Добре, стига толкова! Доколкото ми е известно, и вие вечеряхте с три приятелки от лицея!

— Очарователен! Вие наистина сте очарователен, Лукас. Вашата събеседничка също — каза тя. — Намирам, че има изискана физиономия върху красивия си птичи врат. Щастливка. Само след четирийсет и осем часа ще получи една възхитителна плетена птича клетка!

— В думите ви има скрит смисъл! Явно водната ми лилия не ви е харесала.

— Напротив! Почувствах се поласкана, че не ми изпратихте аквариума заедно с малката стълбичка! Хайде, побързайте, тя започва да се отегчава. Става страшно, когато една жена започва да се отегчава на масата. Повярвайте ми, говоря ви самата истина.

София рязко се обърна и затвори вратата на ресторанта след себе си. Лукас повдигна рамене и се върна при своята събеседничка.

— Коя беше тази? — попита журналистката, която бе започнала да става нетърпелива.

— Една приятелка.

— Не искам да се бъркам в неща, които не ме засягат, но ще отбележа само, че тя имаше вид на всичко друго, но не и на това, което казахте.

— Вие наистина се бъркате в това, което не ви е работа!

През цялата вечеря Лукас не преставаше да хвали заслугите на своя работодател. Той обясняваше, че благодарение на всички нови идеи, именно на Ед Хурт, компанията дължеше своя небивал успех. Изключителната вярност към неговия съдружник и неповторимата скромност бяха накарали вицепрезидента да се задоволи с второто място в йерархията. С други думи, за Ед Хурт значение имаше единствено каузата. И все пак истинската мислеща глава от бинома19 беше той и само той! Журналистката майсторски тракаше върху клавиатурата на портативния си компютър. Лукас лицемерно я помоли да не отбелязва в своята статия някои разсъждения, които бе направил пред нея с мисълта, че може да й има пълно доверие и, от друга страна, защото имаше неустоимо сини очи. Той се наклони към своята гостенка, за да напълни чашата й с вино. Тя от своя страна го подкани да му разкрие други фирмени тайни, които, разбира се, щяха да си останат само между тях. Той гръмко се изсмя и добави, че не е достатъчно пиян, за да направи подобно нещо. Нагласявайки презрамката на своята копринена рокля върху рамото си, Ами попита какво би могло да предизвика опиянение у него.