Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Мистър Фикри, вие сте първият мъж, който стъпва в това студио от двайсет години насам. Трябва да се възползваме от вас.
С нейния руски акцент в тази покана се долавяше някакво сексуално предизвикателство, но тя искаше основно помощ за по-силови и ремонтни дейности. За празничния рецитал Ей Джей скова от една голяма дървена щайга детско подиумче, после измайстори и боядиса няколко чифта очи, камбанки и цветя и преобрази искрящи пластмасови пръчици в мустаци и антенки. (Подозираше, че блясъкът изпод ноктите му никога няма да падне.)
Тази зима прекара много време с мадам Оленска и научи много за нея. Най-голямата звезда на мадам Оленска например бе дъщеря ѝ, която танцуваше на Бродуей, но двете не си бяха говорили от десет години. Рускинята размаха кокалестия си многоставен пръст към него.
– Не позволявайте това да се случва и с вас.
Погледна драматично през прозореца, после бавно се обърна отново към Ей Джей.
– Ще си закупите рекламно място в програмата за книжарницата, да.
Не беше въпрос. "Айлънд Букс" стана единственият спонсор на "Лешникотрошачката, Рудолф и приятели" и на гърба на програмата се появи празничен талон за отстъпка в книжарницата. Ей Джей направи дори повече, като осигури кошница с книги на танцова тематика за благотворителната томбола, средствата от която щяха да отидат за Бостънския балет.
От масата с предметите за томболата Ей Джей наблюдаваше шоуто, чувствайки се изтощен и на път да се разболее. Номерата бяха подредени според уменията на танцьорите, затова групата на Мая бе първа. Тя бе ентусиазирана, макар и немного грациозна мишка. Щураше се с увлечение по сцената и бърчеше нос, като напълно наподобяваше мишле. Размахваше направената си от пластмасова пръчица опашка, която Ей Джей бе навил умело на спирала. За него бе съвсем ясно, че танцовата кариера не е за Мая. И все пак нещо се появи в очите му.
Немей, която бе на масата с него, му подаде носна кърпичка.
– Настинка – оправда се той.
– Разбира се – каза тя.
В края на вечерта мадам Оленска се заприказва с него:
– Благодаря ви, мистър Фикри. Вие сте добър човек.
– Може би просто имам добро дете – каза той припряно. Трябваше да вземе мишката си от съблекалнята.
– Да – отвърна тя. – Но това не е достатъчно. Трябва да си намерите и добра жена.
– Харесвам живота си такъв, какъвто е.
– Мислите, че едно дете е достатъчно, но децата порастват. Мислите, че работата е достатъчна, но работата не е топло тяло.
Ей Джей подозираше, че мадам Оленска вече е гаврътнала няколко водки. Пиеше "Столичная".
– Весели празници, мадам Оленска.
Докато се прибираха към къщи с Мая, се замисли за думите на учителката. Беше вдовец от почти шест години. Трудно понасяше болката от загубата на Ник, но нямаше нищо против, че е сам. Освен това не искаше просто някакво топло тяло до себе си. Искаше Амелия Ломан с голямото ѝ сърце и ужасни дрехи. Или поне някой като нея.
Започна да вали сняг и снежинките падаха по мустаците на Мая. Прииска му се да я снима, но не желаеше да я кара да спира и да позира изкуствено.
– Мустаците ти отиват – каза ѝ той.
Комплиментът за мустаците ѝ отприщиха поток от впечатления от рецитала, но Ей Джей бе разсеян.
– Мая – каза той. – Знаеш ли на колко години съм?
– Да – отвърна тя. – На двайсет и две.
– Малко по-стар съм.
– На осемдесет и девет?
– Аз съм... – той вдигна дланите си четири пъти и после добави три пръста.
– На четирийсет и три?
– Браво. На четирийсет и три и за всичките тези години научих, че е по-добре да си обичал и да си загубил любовта си, и бла-бла-бла... Такива неща, сещаш се. И че е по-добре да си сам, отколкото с някого, когото не харесваш истински. Съгласна ли си с мен?
Тя кимна тържествено и мишите ѝ уши за малко да паднат.
– Понякога обаче се уморявам да уча уроци – погледна Ей Джей към изненаданото лице на дъщеря си. – Краката ти мокри ли са?
Тя кимна пак и той се наведе, за да се метне на гърба му.
– Хвани ме с ръце през врата.
След като Мая се покатери успешно, Ей Джей се изправи, простенвайки леко.
– По-тежка си отпреди.