Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Патрик свали фотоапарата.
— Изведнъж като че ли се отнесе. Всичко ли е наред?
Образът на Табита проблесна в съзнанието й. Но точно сега нямаше да мисли за това. Беше си обещала нещо. Нямаше да позволи снощната бележка от А. да отвори кутията на Пандора.
Хана изпъна рамене и разтърси китките си.
— Извинявай. Всичко ще бъде наред, обещавам. — От уредбата се разнесе последният хит на „Блек айд пийс“ и тя подкани с жест Патрик да я усили. — Хайде да продължаваме.
Това и направиха.
11.
Емили си има почитател
— Десет стометрови, започни на шейсет! — изрева във вторник треньорът на Емили, Реймънд, от ръба на басейна. Реймънд я тренираше от малка и никога не изневери на стандартната си униформа от джапанки „Адидас“ и лъскав черен клин „Тир“. Освен това имаше гъсто окосмените ръце на човек, който редовно ги е бръснал заради състезанията по плуване, и широките рамене на плувец свободен стил.
Стрелката на хронометъра се закова на шейсет. Реймънд се наведе напред.
— Готови… старт!
Емили се отблъсна от стената, трескаво запляска с крака и стегнатото й тяло се стрелна напред. Водата охлаждаше кожата й, а от стаичката на треньора се долавяха звуците на стари шлагери. Мускулите й се отпуснаха, докато пореше водата. Толкова беше хубаво да плува отново след дългото прекъсване.
Тя достигна до отсрещната стена, отблъсна се и отново заплува. Учениците от нейния коридор изостанаха назад. Всички те бяха сериозни плувци, които също се надяваха да вземат стипендии в избраните университети. Някои дори вече бяха избрани; щом получеха писмата, че са приети, те гордо ги носеха на Реймънд.
Докато усилено загребваше с ръце, Емили се опита да изпразни съзнанието си, което според Реймънд щеше да й помогне да достигне най-голяма бързина. Но тя не спираше да мисли за пощенската картичка в кутията на Али. Кой я беше изпратил? Дали все пак някой не беше видял какво са извършили? Нямаше свидетели на онова, което бяха сторили в Ямайка. Нямаше двойки, които да се целуват на пясъка, нито надничащи през прозорците лица, никой от персонала не почистваше задната тераса. Или А. просто стреляше в тъмното, или беше човекът, от когото Емили се страхуваше най-силно.
Тя докосна стената на финиша, дишайки тежко.
— Добро време, Емили — похвали я Реймънд от ръба на басейна. — Радвам се да те видя отново във водата.
— Благодаря. — Емили избърса очите си и огледа салона. Той също не се беше променил изобщо, откакто за пръв беше дошла тук на шестгодишна възраст. В ъгъла стояха ярко жълтите скамейки за зрителите и нарисуваните на стената играчи на водна топка. Стените бяха покрити с мотивационни плакати, а в коридора бяха подредени златни плочки с местните рекорди. Когато Емили беше малка, се възхищаваше на рекордите, с надеждата един ден да счупи някой от тях. Миналата година беше счупила три. Но не и тази…
Реймънд изсвири късо и остро със свирката си и тя се оттласна за вторите си сто метра. С всяка една обиколка ръцете й се чувстваха все по-силни, обръщанията й бяха все по-стабилни и времената непрекъснато падаха. След приключването на десетата обиколка Емили заляза, че някой седеше на пейките и я снимаше. После свали камерата и погледите им се срещнаха. Беше господин Роланд.
Той се приближи до коридора на Емили.
— Здравей, Емили. Може ли за секунда?
Един от плувците направи обръщане до Емили и оплиска всичко наоколо с вода. Тя сви рамене и се измъкна от басейна. Чувстваше се гола в плувния си костюм, с голите си ръце и крака, особено в сравнение със сивия вълнен костюм и черни половинки на господин Роланд. А и не можеше да се отърси от спомена за предишната вечер. Нарочно ли беше докоснал хълбока й, или беше случайност?
Господин Роланд седна в единия край на пейката. Тя грабна хавлията си и седна в другия.
— Изпратих времената ти на агента на УСК и на треньора. Името му е Марк Лаури. Той ме помоли да намина и да наблюдавам тренировките ти. Дано това не е проблем. — Господин Роланд вдигна камерата и смутено се усмихна.
— О, няма проблем. — Емили скръсти ръце върху гърдите си.
— Наистина си в много добра форма. — Той се загледа в спряния на пауза кадър. — Лаури беше много впечатлен от времената ти. Но се зачуди защо са от миналата година, а не от тази.
— Трябваше да спра известно време тренировки през миналото лято и есента — отвърна смутено Емили. — Не можех да се състезавам с отбора.