Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Беше абсолютно прав. А тя бе притисната до стената.
— Съвсем вярно. Няма ли друг начин да се излезе от положението?
Той поклати глава.
— Не и във вашия случай. — Взе един от документите. — Плащате лихва от почти трийсет процента. Минималните ви вноски изстрелват пропорцията между доходите и дълговете ви направо в стратосферата. Не съм психолог, затова не ме разбирайте погрешно, но да живеете по този начин само би задълбочило проблемите ви.
По незнайна причина последното му изречение или по-скоро начинът, по който го изрече, буквално я срина. За нейно най-голямо унижение, от очите й бликнаха горещи сълзи. Изтри ги рязко с ръка, сведе поглед, за да се стегне, и едва след това каза:
— Прав сте. Не мога да продължавам така. Ще направя всичко необходимо, за да приключа със задълженията си веднъж завинаги.
Фил се усмихна.
— А аз съм тук, за да ви помогна. И имам няколко идеи и предложения, за да стане всичко по-бързо.
— Така ли? — В гласа й се прокрадна надежда. — Например?
— Някога продавали ли сте нещо по интернет?
Никога не беше влизала в такива сайтове. Винаги бе смятала, че виртуалните търгове са за възрастни хора, които би трябвало да имат по-сериозни интереси от този да търгуват в мрежата.
Но може и да грешеше.
Мисълта да продава различни неща във виртуалното пространство, вместо да се натоварва с допълнителна работа, й се стори привлекателна.
— Какво предлагат или купуват хората там?
— Каквото и да е. Предмети за колекционери, домакински съдове, всякакви дреболии, дрехи, дори обувки…
Обувки!
О, не, не! Не би могла. Достатъчно й беше, че довечера вероятно щяха да дойдат хора, за да търгуват с тях. Не би могла да ги продаде на абсолютно непознати за пари. Пари, които на всичко отгоре щяха да потънат в тъмния дълбок ров от дългове, изкопан от собственото й безразсъдство.
Вече бе направила своето жертвоприношение — безкрайно дълги часове допълнителна работа. Можеше дори да гледа деца в свободното си време. Или да коси ливади, както правеше в гимназията.
Но за нищо на света нямаше да се откаже от обувките си.
В никакъв случай.
— Знаете ли, не мисля, че е по вкуса ми — прекъсна го рязко.
Мъжът млъкна, след това кимна:
— Добре. Забравете. Беше само едно предложение.
— Не ме разбирайте погрешно. Наистина го оценявам.
— Все ще измислите нещо — увери я той. — Хората имат различно ниво на възприятие към подобна необходимост. Знам, че е много трудно, когато за първи път се изправиш очи в очи с проблема си.
— Точно това правя — опита да се защити тя. — Гледам напред. Това също е начин да се изправя пред него.
Фил я погледна.
— Много добре.
Внезапно Лорна се почувства доста неудобно.
— Аз просто… — Думите някак й убягваха. Бе изговорила прекалено много, без всъщност да каже нещо съществено. Обикновено й се случваше, когато беше изключително изнервена. Сега беше по-добре да си затваря устата. Затова излъга: — И на мен ми хрумнаха няколко идеи как бих могла да увелича доходите си.
Е, поне имаше достатъчно добър план за това как да се добере до обувки, които не може да си позволи, но вътрешно нещо й подсказваше, че Фил Карсън няма да е особено впечатлен от него, още по-малко пък от факта, че се е сетила за това доста преди сериозно да помисли върху финансовото си състояние.
— Чудесно. А сега — прочисти гърлото си той и й протегна ръка, — ако сте готова да минете през процедурата с кредитните карти, можем да започнем…
— Ще поставя малка метална пластина в хрущяла на ухото ви — каза доктор Келвин Лий, натискайки меката част от ухото на Сандра.
— Ще боли ли? — попита тя. Глупав въпрос, като се има предвид, че лежеше на масата на специалист по акупунктура и към момента в тялото й вече бяха забодени повече от четиридесет игли.
Но Келвин Лий беше достатъчно тактичен да не наблегне на това.
— Вероятно малко, само докато я поставям. Няма да е по-силно от леко убождане.
— Колко време ще остане там? — Вече се чудеше дали петнайсетте минути, през които трябваше да търпи иглите, са изминали.
— Месец.
— Цял месец?
— Аурикуларната терапия е нещо съвсем различно от акупунктурата — обясни той търпеливо. — Действа, докато носите пластината.
Начинът, по който изрече думите докато носите пластината, я накара да си се представи като жена от негърско племе, която непрекъснато слага на ушите си все по-големи тежести, докато меките им части почти провиснат до съсухрените й гърди.