Последният заложник

— Неподготвени за какво, Анет?

— И аз това питам, Кен.

— Просто ще кацнем. После ще преговарям и ще отправям заплахи. Толкова ли е трудно да го разбереш?

Гласът му бе загубил част от язвителността си.

— Заплахи ли? Това ли е всичко?

— Не. Държа и спусъка на бомбата. Мога да я взривя. И ще го направя, ако не постигна онова, което искам.

— Но какво искаш, Кен?

— Правосъдие, Анет. Защото ако не успея, ще бъдат убити малки момиченца.

— Какви ги говориш? Опитваш се да предотвратиш убийство, като заплашваш със същото.

— Достатъчно, Анет! Седни на мястото си!

Слепоочията й пулсираха, ръцете й трепереха. Говореше твърде високо и видя тревогата в очите на жената от място 1-В — явно бе чула по-голямата част от разговора.

— Анет, ако не ме послушаш, ти ще си виновна за загиналите пътници на борда. А сега се успокой! Подготви ги за кацане, щом си решила да се правиш на идеалната стюардеса, но повече не ме предизвиквай. Ясно ли ти е?

— Напълно — отговори тя, остави слушалките и влезе в първа класа.

Рудолф Бостич я хвана за ръката и я дръпна да седне до него.

— Заболя ме, Руди!

— Извинявай. Но ти говореше с пилотската кабина. Улф не знае, че съм на борда, нали? Не си му казала.

Тя се вгледа изпитателно в очите му и се поколеба, като видя, че лицето му е изкривено от неподправен страх.

— В Колорадо Спрингс му показах визитната ти картичка, Руди.

— Господи! Нали те помолих да не му казваш!

— Това беше преди да излетим. Не добавих нищо повече, но той вече знаеше. Похитителят също.

— О, боже!

— Виж какво, Руди, имаме голям проблем.

Той кимна, приковал очи в завесите на отделението за екипажа отпред.

— Знам. Той е сам там, нали? В пилотската кабина е само Кен Улф, нали?

Анет кимна. Дали Бостич бе чул разговора по вътрешния телефон, или сам бе стигнал до този извод?

— Каза, че ти си виновен за всичко това, Руди. Нямам представа какво има предвид.

Той се загледа през прозореца и започна да гризе кокалчетата на пръстите си.

— Руди?

Бостич не отговори. Тя се поколеба за момент, после стана. Пътничката от място 1-В я гледаше уплашено. Анет сложи ръка на рамото й, за да я окуражи, и каза:

— Ще се върна след минутка.

Жената кимна.

Освен Бостич в първа класа имаше още трима пътници. Всички бяха уплашени и се опитваха да уловят погледа й. Анет вдигна ръка, за да им направи знак да почакат, забърза към Нанси Бек и й прошепна:

— Съпругът ви е добре. Не мога да ви кажа нищо повече.

Възрастната жена на предната седалка ужасено бе закрила уста с ръката си и трепереше.

Анет отиде при Бев и Кевин и им разказа всичко.

— Господи, той се е побъркал! — ахна Кевин.