Kолеж за магьосници

Тъкмо успя да възседне противника си и вдигна юмруци, когато някой почти нежно го хвана през кръста, дръпна го назад и му помогна да стане. Пени отскочи като човече на пружинка. Задъхваше се, по лицето му се стичаше кръв. Понечи да се спусне към Куентин, само че помежду им вече имаше цяла тълпа хора. Схватката беше приключила.

За Куентин следващият час премина като насън. Заведоха го в няколко непознати стаи. Разни хора се навеждаха над него, говореха му и бършеха лицето му с хавлиени кърпи. Някаква възрастна жена с грамаден бюст, нашепвайки на непознат азиатски език, му направи магия с кедър и тамян, от която пулсиращата болка в тила му понамаля. Още му се виеше свят и се чувстваше така, сякаш носеше скафандър и се движеше в безтегловност по коридорите, отминавайки любопитни рибки, които го поглеждаха и се стрелваха встрани. Връстниците му и по-малките хлапета със страхопочитание се взираха в обезобразеното му лице — ухото му се беше подуло, под окото му се мъдреше голяма синина. Големите явно намираха случилото се за безкрайно забавно. Реши да обърне всичко на шега и да се прави на непукист. По едно време пред погледа му изплува лицето на Елиът, на което беше изписано толкова искрено съчувствие, че Куентин едва не се разплака. Оказа се, че именно Елиът и Физиците са прекратили "боксовия мач".

Куентин се появи в трапезарията едва когато поднасяха десерта. По правило закъснелите оставаха гладни, но заради него направиха изключение. Той не можеше да се отърси от замайването — струваше му се, че наблюдава света през обектив, а думите и звуците чува през чаша, допряна до стена. Още се питаше защо Пени го бе ударил. И защо някой, приет в "Брейкбилс", ще провали бъдещето си заради такава глупост.

Каза си, че трябва да хапне нещо, но след първата хапка от шоколадовата торта без брашно му се стори, че е погълнал лепило, и едва стигна до тоалетната, където повърна. В същия момент могъщо гравитационно поле го впримчи и безвъзвратно го притисна към мръсния под, сякаш великан го събори с един удар на могъщата си ръка и се просна върху него с цялата си тежест.

Свести се в мрак. Беше в легло, но не в своето. Главата го болеше.

Всъщност "свести се" беше пресилено. Още не можеше да се фокусира и не беше сигурен дали не е получил мозъчно увреждане. Знаеше, че в училището има амбулатория, но не беше стъпвал там, дори нямаше представа къде се намира. Беше преминал през друг таен портал и този път се беше озовал в света на болните и ранените.

Някаква жена се беше навела над него… красива жена. Той не я виждаше какво прави, но усещаше допира на хладните й пръсти. Прокашля се и промълви:

— Линейката на спешна помощ… Ти беше лекарката.

— Вярно е, бях. Миналото време е по-уместно, защото онова беше еднократна проява. Макар да не отричам, че ми беше забавно.

— Ти беше и тук. В деня, в който пристигнах.

— Да. Исках да се уверя, че си стигнал навреме за изпита.