Кралят на зимата

Епископ Бедуйн се изправи отново. До този момент всички разговори за бъдещето на Норуена бяха сякаш напразно губене на време, но всъщност те разкриха всички възможности и сега всеки здравомислещ в залата можеше да разбере причината за решението, което Бедуйн щеше да обяви.

— Гундлеус от Силурия — каза тихо Бедуйн — не е женен. Залата зашумя, тъй като хората си спомниха за слуховете, че Гундлеус се оженил за своята любовница от нисш произход Ледуис. Бедуйн безгрижно пренебрегна вълнението на присъстващите и продължи. — Преди няколко седмици Гундлеус посети Великия крал и сключи с него мир. Сега Утър с удоволствие ще даде ръката на Норуена на силурския крал, който ще стане защитник, защитник — повтори Бедуйн — на кралството на Мордред. Гундлеус вече засвидетелства сериозните си намерения като плати за оказаната му чест с подобаващо количество злато. Сигурно има хора — призна Бедуйн, — които изпитват недоверие към Гундлеус, защото довчера той беше наш враг. Но силурският крал е готов да докаже промяната в своето отношение като изостави претенциите си към кралство Гуент. Освен това той обеща публично да се покръсти в река Севърн край стените на Глевум още утре сутринта.

— Алилуя! — извикаха всички християни в залата. Но аз наблюдавах друида Танабурс и се чудех, защо злият стар глупак изобщо не трепна, след като господарят му на всеослушание се отказваше от старата религия.

Чудех се също защо тези големи мъже толкова бързо приеха за свой приятел доскорошния си враг. Разбира се, те бяха отчаяни. Едно кралство щеше да премине в ръцете на едно недъгаво дете, а Гундлеус, независимо от миналото си на предател, беше славен воин. Ако той останеше верен на обещанието си, в Думнония и Гуент щеше да има мир. Разбира се, Утър не беше глупав и бе направил всичко възможно да защити внука си в случай, че Гундлеус измени на думата си. Утър обяви, че Думнония ще бъде управлявана от съвет, докато Мордред възмъжее. Гундлеус щеше да стои начело на съвета. Негови съветници щяха да бъдат шестима мъже, сред които най-важен беше епископ Бедуйн. В този съвет трябваше да участват двама души, изпратени от верния съюзник на Утър, Тюдрик от Гуент. Именно този съвет щеше да управлява Думнония. Гундлеус не беше доволен от това решение. Той не беше платил две кошници злато, за да седи в един съвет с шестима старци, но знаеше, че с протести нищо не би могъл да промени. Гундлеус спокойно прие всички закони, свързани с неговия брак с Норуена и с кралството на заварения му син.

А тези закони не се изчерпваха само със съвета. Мордред трябваше да има трима покровители, положили клетва да защитават живота на момчето до смърт. Ако някой стореше зло на Мордред, положилите клетва покровители трябваше да отмъстят за това или да пожертват собствения си живот. Гундлеус изслуша едикта без да мръдне, но столът изведнъж му стана неудобен, когато чу имената на тримата покровители — Тюдрик, краля на Гуен; Оуейн, най-добрия боец на Думнония и Мерлин, лорд на Авалон.