Злочестие [bg]

Получихме ориентиране. Човекът, който ни говори, беше изненадан, че не сме бегълци от Канзас сити, обаче продължи да говори бързо и прямо. Храната принадлежи на Крадеца. Ако искаш храна, работиш. В града нямаше полиция, затова мъжът каза, че може би ще пожелаем да се присъединим към някоя от установените общности, стига да намерим такава, която приема новодошли. Епичните могат да правят каквото пожелаят, затова да не заставаме на пътя им.

Илдития явно нямаше структурата на Нюкаго. Там Стоманеното сърце беше установил ясна висша прослойка от хора, които не са Епични, и използваше силна полиция, за да държи хората в строй. В замяна на това обаче, в Нюкаго имахме достъп до електричество, мобилни и дори кино.

Това ме тревожеше. Не исках да установявам, че Стоманеното сърце е по-ефикасен управник от други, макар част от мен да знаеше това от много време. Проклятие, Меган ми го каза, още когато се присъединих към отряда.

Когато ориентирането свърши, ние приехме да бъдем претърсени. Ейбрахам ни беше предупредил и затова Меган беше готова да приложи силите си за много внимателна илюзия върху няколко торби. Така маскира някои вещи — батериите и модерните ни оръжия — като по-обикновени. Остави за стръв един хубав пистолет, за да могат пазачите да го „конфискуват“ за себе си. Това беше нещо като такса за влизането в града. Пазачите обаче ни позволиха да задържим обикновените оръжия, както Ейбрахам ни беше казал. В града оръжията не бяха незаконни.

Обискът приключи и ни пуснаха. Мъжът, който ни беше ориентирал, отбеляза:

— Можете да се настаните във всяка сграда, която е свободна. А на ваше място през следващите няколко седмици няма да надигам глава.

— Защо? — попитах аз и преметнах торбата си на рамо.

Той ме изгледа.

— Проблеми между Епичните. Нищо, което да ни притеснява, стига да си стоим долу. Може би в близките дни храната ще понамалее. — Той поклати глава, после посочи камара сандъци на границата. — Ще ви кажа какво ще направим — обърна се той към нас и още няколко новодошли. — Тази сутрин загубих работниците си. Проклетите глупаци избягаха. Помогнете ми за внасянето на онези сандъци, а аз ще ви дам дажбата зърно за цял ден, все едно сте почнали сутринта.

Погледнах останалите, които свиха рамене. Ако наистина бяхме отцепници, за каквито се представяхме, нямаше голяма вероятност да пропуснем такава възможност. След няколко минути вече мъкнехме сандъците. Върху дървото беше щампован знакът на УТК, група странстващи търговци, управлявани от Срок, Епична, която манипулираше времето. Явно бях пропуснал посещението ѝ. За съжаление, понеже открай време исках да я видя лично.