Хайка за вълци

През четиридесет и шеста-седма година се заприказва за ТКЗС, Стоян Кралев и хората му тръгнаха от къща на къща да агитират. Отишли и при Солен Калчо и той обещал, щом се основе текезесето, ще подаде молба за членство. Стоян Кралев му намерил слабото място, обещал да го направи пъдар на кооперативните лозя и той — готов, само и само да се перчи с войнишка униформа и както по-рано да се излежава на чардака. Научих за тази работа и реших да приказвам с него. Пет години не бяхме разменили дума, мислех, че ми е сърдит и няма да ме погледне. Срещнах го веднъж на пътя и го спрях. Аз приказвам, той слуша. На изборите беше гласувал за република, казах му, че тази работа няма да му се размине току-така, когато дойдат американците и англичаните. Как, казва, ще дойдат? Както дойдоха руснаците. Щом те можаха да дойдат, защо ония да не дойдат. Русия излезе мършава от войната, а онези още силни. И опозицията силна. На изборите взехме, кажи-речи, половината от гласовете, а като притиснаха народа с доставки, стана още по-силна. Американците и англичаните само да се покажат на границата, народът ще ги посрещне с хляб и сол. Тъй от дума на дума го убедих да дойде при нас в опозицията. Ще си стоиш настрани, казвам му, и ще си мълчиш. Притиснат ли те, ще казваш, че изчакваш да видиш какво ще бъде в текезесето, ако е хубаво, ще влезеш.

През есента текезесето се основа с шейсет семейства. Гледам списъците — и Солен Калчо кооператор. До другата есен стопанството се разпадна. Разграбиха си добитъка и инвентара, изпокараха се за земята, защото трябваше да прекарват отново синори, стана голяма бъркотия. Е, казвам му на Солен Калчо, много скоро се разбягахте! Тръгнахте към колектива като аслани, върнахте се като насрани. Остави се, казва, тъй се напарих, че отсега нататък ще си имам обеца на ухото. На идната година се заправи ново текезесе и той пак готов да се запише. Навалят го атитаторите — дава им дума да отиде при тях. Дръпнем го ние настрана — отказва се от текезесето. Ту при тях, ту при нас, сякаш няма акъл сам да избира при кого трябва да отиде. А тогаз се водеше борба за всеки човек. Щом първия път текезесето се разтури, втория път пак щеше да се разтури, ако не влезеха повече хора. Обещах да върна на Солен Калчо петнайсетте декара, които бях му взел за зестра, ако не влезе и той в текезесето. По закон те си бяха мои, по чест и съвест — негови, защото снахата се помина много скоро след сватбата. От друга страна, щяха да ми намалят и държавните доставки. Пет години бях работил тази земя, както си знаех, стана земя — корен да боднеш, два ще покълнат. Солен Калчо удържа думата си и аз му дадох земята при условие, че ако се отметне, ще си я взема обратно.