Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современные любовные романы » Японският любовник
Японският любовник - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Японският любовник

Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:

В 21-вия си поред роман Алиенде отново подхваща историите, които ѝ спечелиха световна известност и които най-силно вълнуват многобройната ѝ читателска аудитория. Повествованието криволичи от настоящето към миналото и обратно, за да ни разкаже вълнуващата история за невъзможната любов между младата и богата еврейка Алма Веласко и японския градинар Ичимей. Който казва, че всеки огън рано или късно угасва, греши: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да пламнат с малко кислород. Авторката майсторски превежда читателя през различни пейзажи и епохи – Полша и Франция по време на Втората световна война, разказва за Америка и тежката съдба на стотици японски имигранти по същото време, после кривва за малко дори към комунистическа Молдова, преди да се завърне отново в днешна Калифорния. По думите на самата писателка романът третира основни за много от нашите съвременници теми – на първо място любовта, но също така темата за старостта, за самотата, за страховете и болестите, за евтаназията и желанието да напуснеш този свят с достойнство, за тежестта на спомените, за тежестта на паметта, за зимата на човешкия живот.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 109
Перейти на страницу:

След едно пътуване, което им се стори безкрайно, при все че продължи малко повече от час, семейство Фукуда пристигнаха на хиподрума "Танфоран" в град Сан Бруно. Властите бяха оградили мястото с бодлива тел, бяха преустроили набързо конюшните и построили бараки, където да подслонят осем хиляди души. Заповедта за интернирането дойде толкова светкавично, че нямаше достатъчно време да бъдат завършени помещенията, нито да бъдат снабдени лагерите с всичко необходимо. Двигателите на автобусите замлъкнаха и затворниците взеха да слизат, понесли деца и багажи и оказвайки помощ на възрастните хора. Придвижваха се безмълвно, на сплотени групи, колебливи, неразбиращи крясъците от дрезгавите високоговорители. Дъждът беше разкалял земята и мокреше до кости хора и багажи.

Въоръжена охрана раздели мъжете от жените за медицински преглед. По-късно им биха ваксини срещу тиф и дребна шарка. През следващите часове семейство Фукуда се мъчеха да намерят багажа си сред планина от нахвърляни куфари и вързопи, и после се настаниха в празната конюшня, която им посочиха. Паяжини висяха от тавана, долу пъплеха хлебарки, пробягваха мишки и земята бе покрита с една педя прах и слама, а въздухът бе напоен с мирис на коне, смесен с този на креозот, с който се бяха опитали да дезинфекцират помещенията. Полагаха се по един нар, един чувал и две войнишки одеяла на човек. Пребит от умора и унизен до дъното на душата си, Такао седна на земята и облегнал лакти на коленете си, стисна глава в ръцете си. Хейдеко свали шапката и обувките си, сложи си чехлите, запретна се и се приготви да извлече възможно най-голяма полза от нещастието. Не даде време на децата да се вайкат – първо ги накара да сглобят наровете и да преметат, после прати Чарлс и Джеймс да съберат останали от импровизираните постройки дъски и плоскости, които бе видяла на идване, за да си направят лавиците, където да подредят оскъдните кухненски принадлежности, които бяха донесли със себе си. На Мегуми и Ичимей нареди да напълнят чувалите със слама, за да направят дюшеци, съгласно получените инструкции, а тя отиде да обиколи другите помещения, да поговори с жените и да разгледа охраната и служителите в лагера, които, също толкова объркани, колкото и подопечните им интернирани, си задаваха въпроса колко ли време ще трябва да прекарат тук. Единствените явни врагове, които откри Хейдеко при тази първа своя инспекция, бяха корейските преводачи, които определи като противни в отношението си към интернираните и като подмазвачи спрямо американския персонал. Установи, че тоалетните и душовете са недостатъчни и нямат врати; че има четири вани за жените, а топлата вода не стига за всички. Правото на лично пространство бе погазено. Но предположи, че няма да гладуват, защото видя камиони с провизии и узна, че в стола ще сервират три хранения на ден още от първата вечер.

Вечерята се състоеше от картофи, наденици и хляб, ала надениците свършиха, преди да дойде редът на семейство Фукуда. "Елате пак по-късно", им прошепна един от японците, които сервираха. Хейдеко и Мегуми изчакаха, докато столът се опразни, и се сдобиха с една консерва с кайма и с още картофи, които занесоха в стаята си. През нощта Хейдеко нахвърля в ума си списък на стъпките, които трябваше да следва, за да може престоят им на хиподрума да е поносим. На първо място в списъка фигурираше храната, а на последно, в скоби, защото сериозно се съмняваше, че ще бъде изпълнено, да бъдат сменени преводачите. Не мигна цяла нощ и с първия слънчев лъч, който се промуши през цепнатините на конюшнята, разбута мъжа си, който също не спеше, а само лежеше неподвижно. "Има много работа за вършене, Такао. Нужни са ни представители, за да преговарят с управлението. Сложи си якето и върви да събереш мъжете."

Проблемите в "Танфоран" започнаха веднага, но за по-малко от седмица интернираните се организираха, с демократично гласуване избраха представители, сред които беше и Хейдеко Фукуда – единствена жена – направиха списък на възрастните по занаяти и умения – учители, земеделци, дърводелци, железари, счетоводители, лекари… – разкриха училище без моливи и тетрадки, програмираха спортни занимания и други дейности, за да бъдат обхванати младежите, които линееха от отчаяние и безделие. Животът протичаше в опашки денем и нощем – опашки за всичко: за душа, за болницата, за пералнята, за религиозните служби и за трите смени в стола; през цялото време трябваше да призовават всичкото си търпение, за да бъдат избегнати размирици и сбивания. Имаше вечерен час, два пъти на ден се правеше проверка на хората и се забраняваше ползването на японски език – нещо невъзможно за исеи. За да не допускат намеса на охраната, самите интернирани поддържаха реда и обуздаваха по-буйните, но никой не можеше да спре слуховете, които се разпространяваха като вихър и понякога предизвикваха паника. Хората се стараеха да се държат възпитано, така че липсата на пространство, смесването на мъже и жени и унижението да се понасят по-леко.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)