Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
10.
На другия ден вечерта. Би трябвало да се приготвям за излизане, а вместо това седя на леглото и чета дневника си. Отпечатах го от диска и това е написано след първата ми среща със Себ миналата година.
А сега трябва отново да изляза на първа среща с него.
При тази мисъл в стомаха ми се отваря цяла клетка с пеперуди.
Срещата ни е в същия бар, в който го видях и първия път — той го предложи, а аз не успях да измисля никаква разумна причина, поради която искам да отидем някъде другаде. Но този път ще бъде различно. Няма да правя същите грешки още веднъж. Вместо това ще бъда супер внимателна. Няма да разливам червено вино. Всъщност въобще няма да пия червено вино. Ще си поръчам бяло.
Или водка.
Или може би джин? Не. Джинът действа като депресант. Не мога да пия джин на първата ни среща…
Спирам, преди да обмисля цялата гама от напитки, които се предлагат в един бар. Каквото и да е, стига да е чисто и да не оставя петна.
През първите двайсет и четири часа, след като Себ ме покани да излезем, не можех да мисля за нищо друго. Все още не вярвам, че това се случва. Толкова е нереално, че прекарах целия ден в нещо като мъгла. Постоянно трябваше да спирам и да си напомням: Отново имам среща със Себ. Няколко пъти май го казах дори на глас, тъй като дамата в магазина на ъгъла ме изгледа доста странно, когато влязох, за да купя руло тоалетна хартия, а тя ми каза: „Сигурна съм, че ще мине добре.“ Което бе доста подозрително, независимо че хартията бе „Андрекс“ първо качество.
Гледам часовника на масичката до леглото си. Боже, нима вече е време? Имаме уговорка да се срещнем точно в осем вечерта, а аз още не съм облечена. Чувствам се толкова развълнувана и объркана, че отново ще го видя, че не мога да избера нито една от роклите, които пробвах и хвърлях на леглото. Просто не мога да реша какво да облека. Нито една не ми изглежда подходяща, а е много важно да направя добро първо впечатление.
Което си е смешно, като знам, че Себ ме е виждал облечена в износена, развлечена тениска и клин. Освен ако не ме е виждал? Трябва бързо да си спомня.
Боже, всичко е толкова объркващо!
Поглеждам отново малкия си гардероб, който открих в един магазин втора употреба, и който изглежда прекрасен със своите извивки и изящни фини дърворезби от 30-те години. Но е абсолютно непрактичен, тъй като е прекалено тесен за модерните закачалки, които се налага да висят под ъгъл, и поради това, всичко е набутано в единия край.
Искам да кажа, че винаги вадя всичко от него невероятно смачкано.
Гледам една синя копринена рокля, която в момента изглежда като стар парцал за бърсане на чинии, и се опитвам да изчисля колко време ще ми трябва, за да я изгладя: да намеря дъската за гладене — 5 минути, да се преборя да я отворя — 5 минути, да се откажа и да постеля хавлиена кърпа върху леглото — 2 минути, да напълня ютията с вода и да изчакам да се затопли — 4 минути, да напръскам с вода цялата рокля, защото не мога да чакам, а и устройството за пара не работи както трябва 3 минути, да загрея още повече ютията — 2 минути, да я мина още веднъж и да открия, че сега е много гореща и се лепи като гума към коприната — 2 минути, да огледам ужасното изгорено петно върху роклята и да се чудя как да го скрия с някаква брошка — 1 минута, да я пробвам и да установя, че вместо да ми придаде секси самочувствие, каквото ми е нужно сега, приличам на някаква бабичка — 3 минути.
По дяволите. Може да съм зле с математиката, но като ги събера, това са си доста минути, а аз все още нямам какво да облека.
За миг гледам като парализирана в гардероба си, чувствайки напрежение заради изтичащото време, когато неочаквано ме осенява една идея. Грабвам отпечатаните страници от дневника и бързо чета:
… навлякох джинсите си и една розова шифонена блуза, която открих в магазин втора употреба. Беше малко развлечена, така че скъсих ръкавите и приших седефени копчета отпред, с помощта на дядо, разбира се. Себ каза, че изглеждам прекрасно. Макар че да обуя новите си ботуши с високи токове беше ОГРОМНА грешка. Трябваше да вървя пеш, барът бе на километри от метрото. Закъснях, лицето ми бе червено от бързането, а краката — целите в мазоли…
Просто върхът! Това е бил изборът ми тогава!
Ровя из гардероба, откривам шифонената блузка и вадя верните ми джинси. Е, да, щях да правя всичко различно, но ако първия път е било добре, значи мога да го повторя. Виното няма да повторя. И разбира се тези проклети ботуши! Бутам ги обратно в шкафа за обувки и вадя другите е ниска подметка и височина до прасеца.