Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Но не и този път. О, не. Сега вървя уверено с удобните си плоски ботуши, подминавайки момичета на токчета, които пристъпват внимателно, опитвайки да не се подхлъзнат върху леда, който е превърнал паветата в истинска пързалка. Боже, страхотно е! Бих могла да извървя километри с тези ботуши, мисля си доволно, наслаждавайки се на тяхната стабилна, непързаляща се подметка, докато напредвам уверено по улицата, а от устата ми излизат облачета бяла пара.
След малко виждам кръчмата на ъгъла и ми се струва, че е минало много малко време. Това е голяма викторианска сграда, с огромни, заоблени прозорци с резби, а навън пред нея има маси и столове, около които няколко смелчаци са се скупчили и пушат цигари. Приближавам и чувствам неочаквана нервност при мисълта, че отново ще видя Себ.
Което си е чиста лудост, след като съм излизала с него почти цяла година, напомням си твърдо. Не ми е непознат. Не и за мен. Все пак предполагам, че чувството прилича на онова, което обзема актьорите, когато излизат на сцената за първи път. Няма значение колко много репетиции са правили, след като завесата се вдигне, това е, няма връщане назад. Повече няма възможност за грешки, този път трябва да се справят.
Този път аз трябва да се справя.
Спирам за миг пред вратата и си поемам дълбоко дъх. Добре, просто се отпусни. Помни, нищо не може да се обърка, просто защото вече се е случило. Поглеждам часовника си. Ето, виждаш ли? Първия път закъснях, а сега съм точно навреме!
И за пръв път, откакто той ме помоли да се срещнем, нервността ми изчезва и се чувствам заредена с приятно вълнение. Сигурност. Надежда. Защото, никога няма да разбера как стана всичко това, но то е факт. В моето ъгълче на вселената съдбата направи някаква необяснима магия и аз вярвам, че за това със сигурност има причина.
Хващам дръжката на вратата с вълнените си ръкавици и я отварям.
Този път първата ни среща ще бъде перфектна.
Влизам в кръчмата и ме удря мирис на бира и шум от гласове. Това е един от онези гастропъбс26 с подове от дървени греди, много дървени маси и столове и голяма черна дъска за меню, на която са изписани неща като рибен кейк и moules-frites27 с баснословни цени. В тези заведения обичат да пишат менюто на френски по неизвестни за мен причини.
Оглеждам тълпата и търся Себ. Предния път седеше близо до откритата камина, върху един стар кожен диван, четеше книга и ме чакаше. Поглеждам и съм абсолютно сигурна, че е точно там. Носи джинси и светлосиня риза, която подхожда на очите му. Сърцето ми прескача като топка. Както винаги изглежда великолепно. Тръгвам, докато свалям шала и ръкавиците си.
— Здравей! — казвам и заставам пред него.
Той поглежда нагоре и ми се усмихва. Господи, американците винаги имат такива страхотни бели зъби!
— Здравей! — отвръща и скача, за да ме прегърне. При него я няма онази английска скованост и тромавост, когато за пръв път срещаш някого — непохватна целувка по бузата, не знаеш къде да денеш ръцете си, още от времето, когато се прегръщахме като тийнейджъри в дискотеката.
Вместо това той уверено ме прегръща и притиска към себе си. Докато го прави, бузата ми докосва прясно избръснатото му лице и аз вдъхвам познатия аромат. Чувствам как в мен се напира топлина. Човек има същото усещане, когато след дълго пътуване се прибере у дома.
— Изглеждаш страхотно — усмихва се Себ, като ме отдръпва леко от себе си и ме оглежда.
— Благодаря. Ти също.
За кратък миг стоим един срещу друг, изпивайки се с очи, сетне той изглежда се сеща и ми прави място до себе си на дивана.
— Извинявай, не знам защо реших, че ще закъснееш…
— Какво? Нима мислиш, че всички момичета карат мъжете да ги чакат? — дразня го, като сядам до него.
Чувствам леко задоволство. Започвам с добър старт, благодарение на дневника и на това, че обух ниски ботуши. В противен случай сега все още щях да се препъвам и да пуфтя по улицата като парен локомотив.
А сега седя до Себ и той ми се усмихва глуповато.
— Извинявай, би трябвало да се досетя, че си различна. — През цялото време очите му търсят моите.
— Не обичам да закъснявам — отвръщам и срещам погледа му. Което е самата истина — мразя да закъснявам. За нещастие обаче, колкото и да опитвам, винаги го правя. Или ключовете ми са паднали под дивана. Или метрото неочаквано спира в тунела.
26
Кръчми в Обединеното кралство, където се предлага и храна. — Б.пр.
27
Миди с пържени картофки — популярно ястие във Франция и Белгия. — Б.пр.