Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Няма за какво. Извинете, че отнех от времето ви — докато се обръща, ме обзема паника. — Ще си вървя.
О, не! Той си отива. Трябва да го спра!
— Да, добре — кимам тъпо. И какво? Никога повече няма да го видя, а това е всичко, което мога да кажа?!
— Преди това обаче искам да ви питам нещо — обръща се неочаквано и аз чувствам прилив на облекчение.
— Да?
Той пъха ръце в джобовете си и по лицето му личи, че е нервен.
Гърдите ми се стягат.
— Чудя се… дали е възможно… бихте ли се съгласили да пийнем по нещо някой път?
Очите му срещат моите и за част от секундата се връщам към оня миг, в който се срещнахме за пръв път. Онзи момент преди година, когато седейки в претъпкания с хора бар, аз се обърнах и срещнах погледа му, а той ме заговори, предлагайки да ме почерпи едно питие и ме помоли да се срещнем. Миг, който промени всичко в живота ми.
Само че този път стояхме на прага на жилището ми. Времето беше друго, и мястото беше различно. Само Себ беше същият. И аз. Всичко бе различно и нищо не се беше променило. Отново се бях върнала там, откъдето бях започнала. Откъдето започна всичко.
Този път обаче мога да попреча на тази история да се случи.
Мога да спра нещата, преди да са започнали.
Облекчението ми избухва като фойерверк. Помисли си само, Тес — никакви сърдечни болки, никаква непоносима мъка, никакво разбито сърце! Никакви сълзи по възглавницата. Никакъв неочакван и толкова непоносим копнеж да го видя, както си вървя по улицата, че просто спирам да дишам. Трябва да забравя, че някога съм го срещала, защото имам достатъчно основания, нали?
Толкова е просто. И лесно. Защо, по дяволите, трябва сама да си причиня цялата тази сърдечна болка отново? Защо да се повтаря, когато просто мога да кажа едно учтиво „Не“, да затворя вратата и никога повече да не погледна назад? Знам как ще свърши тази история и краят въобще не е щастлив.
— Е, съгласна ли сте? — пита неуверено той.
Отварям уста, за да кажа „не“, вече съм подредила думите в ума си, но когато поглеждам в познатите ми бледосини очи, всички стари чувства напират отново в мен. Всъщност те никога не са си отивали, просто аз се опитвах да ги закътам някъде дълбоко в себе си.
И тогава нещо ме спира. Осъзнавам: може да съм изтрила цялата връзка, но не съм изтрила чувствата си към Себ. Все още го обичам.
Е, човек не може да престане да обича някого просто така, нали?
Тогава неочаквано, породен някъде от нищото, по гърба ми преминава трепет и една идея започва да се оформя, започва да придобива цялост… Изглежда ми като лудост, но всъщност всичко така или иначе изглежда необикновено и безумно…
Ами ако успея да променя края?
Ако успея да направя всички онези неща, които първия път не успях, а бих искала да съм направила? Ако имам възможност да поправя грешките си? Казват, че човек не получава втори шанс, никой не може да върне филма, нито да направи нещо втори път. Но аз мога. Досега не съм вярвала в ритуалите, нито в суеверията, но кой знае как, по силата на някакъв странен, невероятен, магически обрат на съдбата, ми е предоставена възможност да поправя събитията. Благодарение на закъснялата преценка, на „постфактум“ опита ми от първия път, сега мога да направя така, че нещата да се развият успешно…
Умът ми превърта назад връзката ни, ровейки в кутията за обувки, пълна със спомени, припомняйки си всички грешки, които извърших, нещата, които не направих, всички глупости, които бих искала да променя: например да не си правя майтап с любимия му филм, да отида на онази ски ваканция, да прочета книгата, която ми даде, да не започна глупавия спор, след като хванах глупавия букет на сватбата. Ама наистина, какво съм си мислела? Че ще го променя ли? Защо, по дяволите, не хвърлих букета обратно?
Но този път мога да го направя.
Този път мога да променя всичко.
Спирайки за миг точно на ръба на скалата, като гмуркач преди скока, си поемам дълбоко дъх. И като се усмихвам на Себ, скачам право в най-дълбокото.
— Звучи чудесно.
Мило дневниче,
Днес бе първата ми среща със Себ! Излязохме за по едно питие в Челси и аз бях толкова нервна, че излях чашата си с вино върху него. Господи, потънах в земята от срам! Той беше ТОЛКОВА мил, но защо аз поне веднъж в живота си не мога да бъда нормална и сигурна в себе си?! Защо съм такава тромава и несръчна идиотка?!