Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Помниш ли коя съм?
Джейсън опита да се засмее, но лицето му бързо се изкриви в болезнена гримаса.
— Последния път, когато проверих, беше моето страхотно гадже Пайпър. Надявам се това да не се е променило, след като съм припаднал?
Пайпър се почувства толкова облекчена, че почти заплака. Помогна му да се изправи и му даде да пие нектар, докато му разказваше случилото се. Тъкмо бе стигнала до момента, в който Лио обясняваше плана си да оправи кораба, когато чу конски тропот по палубата над главата си.
Не след дълго Лио и Хейзъл спряха на прага им. Двамата мъкнеха огромно парче небесен бронз.
— Богове на Олимп — каза Пайпър, когато видя Лио, — какво е станало?
Косата му беше зализана, на челото му имаше работни очила, а на бузата му — следа от червило. По ръцете и ризата му бяха надраскани татуировки, които гласяха: ГОТИН ПИЧ, ОГНЕНО МОМЧЕ и ТИМ ЛИО.
— Дълга история — каза той. — Другите върнаха ли се?
— Още не — отвърна Пайпър.
Лио изруга, след което забеляза, че Джейсън е станал, и се усмихна.
— Хей, човек! Радвам се, че си по-добре. Отивам да поработя по двигателя! — след което се отдалечи тичешком с парчето бронз и остави Хейзъл сама на прага.
— „Тим Лио“? — попита я Пайпър и повдигна вежда.
— Срещнахме Нарцис — каза Хейзъл, което всъщност не обясни нищо — и Немезида, богинята на Отмъщението.
— Все изпускам веселата част — въздъхна Джейсън.
В този миг от палубата се разнесе шумно ТУП, все едно нещо тежко се бе приземило. Анабет и Пърси се появиха тичешком по коридора. Пърси носеше огромна пластмасова кофа, от която пушеше нещо невероятно смрадливо. По косата на Анабет се бе залепило някакво черно вещество. Цялата риза на Пърси бе полепнала с него.
— Катран? — предположи Пайпър.
Франк се появи зад тях, което напълни коридора с полубогове. На лицето на Франк имаше огромно катранено петно.
— Натъкнахме се на катранени чудовища! — каза Анабет, след което добави: — Хей, Джейсън, радвам се, че си буден. Хейзъл, къде е Лио?
— Оправя двигателя — отговори Хейзъл и посочи надолу.
Внезапно целият кораб се наклони наляво. Героите се олюляха, а Пърси едва не разля катрана.
— Какво беше това? — попита той.
— О — обади се Хейзъл притеснено, — ами ние ядосахме нимфите, които живеят в езерото. Всичките.
— Страхотно — каза Пърси и подаде кофата на Франк и Анабет, — идете да помогнете на Лио. Аз ще удържа водните духове, доколкото мога.
— Дадено — обеща Франк.
Тримата хукнаха по задачите си и Хейзъл отново остана сама на вратата на каютата. Корабът отново се разклати и тя се хвана за стомаха, все едно ще повърне.
— Само ще… — преглътна тя, посочи немощно надолу по коридора и избяга.
Джейсън и Пайпър останаха в каютата, докато корабът се клатушкаше напред-назад. Пайпър отново се почувства напълно безполезна. Вълните се разбиваха в корпуса на Арго II, а отгоре долитаха гневни гласове — Пърси викаше нещо, тренер Хедж крещеше към езерото, Фестус започна да бълва огън. Нататък по коридора Хейзъл стенеше в каютата си, а от помещението с двигателя се чуваха звуци, все едно Лио и останалите танцуваха ирландски танци с котви, закачени за краката. Мина цяла вечност, но двигателят най-накрая заръмжа. Греблата изскърцаха жално и Пайпър усети, че корабът се издига във въздуха.
Треперенето престана. Корабът се успокои и притихна, ако не се брояха машините. Лио най-после се появи от помещението с двигателя. Беше изпотен, покрит с вар и катран, а тениската му изглеждаше така, все едно бе сдъвкана и изплюта от ескалатор. Надписът на гърдите му вече гласеше само ИМ ЛИО, но въпреки това той бе ухилен до уши и съобщи, че всичко вече е наред.
— Събиране в столовата след час — обяви той. — Откачен ден, а?
След като всички се поизчистиха, тренер Хедж пое руля, а седемте героя се събраха долу за вечеря. За пръв път сядаха заедно в столовата. Може би присъствието им трябваше да успокои Пайпър, но вместо това само й напомни, че Пророчеството на седмината бе започнало да се сбъдва. Нямаше вече да чакат Лио да завърши кораба. Нямаше да играят в лагера на нечистокръвните, преструвайки се, че бъдещето е все още далеч. Бяха тръгнали на път, а по петите ги следваха гневни римляни. Напред ги очакваха древните земи и гигантите. Гея се пробуждаше. И ако не успееха да извършат подвига си, светът щеше да загине.