Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Господине?
— Да, кажете.
— Брат ви е тук, с още едно момче. Да ги поканя ли?
Тъкмо преглеждаше документите на господин Форте, един от най-важните клиенти на кантората. Вдигна очи, за да се фокусира върху сутиена на момичето, но преди да успее да каже нещо, гостите нахълтаха в кабинета.
— Естествено, че ще ме покани, нали сме една кръв, мамка му! Ние всичко делим по братски! — Степ хвана лакътя на секретарката, за да подсили намека.
— Извинете, не знаех.
— Е, вече знаете.
Тя погледна надолу и се опита да освободи ръката си:
— Сега може ли да изляза?
— Разбира се, благодаря ви — отвърна Паоло, който нищо не забеляза въпреки новите си очила.
Степ и Поло се тръшнаха в двете кожени кресла пред бюрото му.
— Виж го ти нашия! Къде я намери тая, бе? — поинтересува се Степ. — Я кажи, изчука ли я вече? Какво, не ти ли пусна? Аз на твое място щях веднага да я уволня.
Паоло го погледна шокиран:
— Степ, всеки път ли трябва да ти повтарям… Не може ли когато идваш при мен… да се държиш по-прилично? Аз все пак работя тук, всички ме познават…
— ’Що бе, к’во толкова съм направил?
— Ето и снощи. Сто пъти ти казах: като се прибираш късно, не вдигай толкова шум!
— Снощи бях гладен! Какво, да не ям ли? Просто си приготвих една пържола.
— Не съм ти казал да не ядеш. Въпросът е как ядеш. Аз ходя на работа и имам нужда от сън. Ама на теб какво ти пука, нали ставаш когато си искаш… Между другото… знам, че днес ще ходиш при татко.
— О, така ли? Говорили сте си за мен?
— Само това оставаше, та аз не знам нищо за теб! Той се обади… Хайде казвай за какво си дошъл, проблем ли има?
Степ погледна към Поло.
— Никакъв проблем, просто трябва да ми дадеш четиристотин хиляди лири.
— Четиристотин хиляди?! Аз да не ги копая!
— Добре, тогава триста.
— Нищо няма да ти дам!
— Няма значи? — Степ се наведе напред и Паоло се отдръпна уплашено. — Споко бе, нищо няма да ти направя. — Той натисна бутона на интерфона и каза на секретарката: — Госпожице, може ли да дойдете за малко? — После се намести удобно в креслото и се усмихна: — Ако не ми дадеш парите още сега, само да влезе тая и… ще й сваля прашките.
— Какво?!
Вратата се отвори.
— Свободна сте, госпожице — побърза да каже Паоло.
— Един момент! — обади се Степ и стана.
Момичето се чудеше какво да направи. Тази ситуация беше малко по-различна от задачите, които изпълняваше всеки ден.
— Бих искал да знам колко струват прашките ви — изтърси Степ.
Секретарката се притесни.
— Стига, Степ! — протестираше Паоло. — Госпожице, свободна сте…
Но Степ отново я хвана за лакътя.
— Изчакайте само секунда. Паоло, дай на Поло това, което му дължиш, и после госпожицата може да излезе.
Паоло извади от портфейла си три банкноти по сто хиляди лири и му ги подаде ядосано. Поло ги преброи, потвърди, че всичко е наред, и Степ пусна секретарката да си ходи:
— Благодаря ви, госпожице, вие сте максимално ефективна! Не знам какво щяхме да правим без вас!
— Добре, получи си парите — каза Паоло и решително заобиколи бюрото, — а сега се махай, защото ми писна! — Понечи да го блъсне, но се отказа. По-добре да го порази с думи: — Слушай, така, както я караш, пак ще се забъркаш в някой батак.
— Аз?! Ти се шегуваш. Тези пари ми трябваха, за да ги дам назаем. Един приятел имаше малък проблем. Излагаш се, Па. Говорим за триста хиляди лири, не е кой знае какво.
Счетоводителят приседна на ръба на бюрото.
— Значи става дума за заем?
— Разбира се. Досега винаги всичко съм връщал, нали? — Е, нещата съвсем не стояха така, но Степ продължи: — Тогава от какво се притесняваш? Слушай, нещо си блед, защо не дойдеш някой път да направим едно кръгче с мотора?
Брат му си свали очилата.
— С мотора?! Никога! По-добре да умра! В тази връзка… снощи бях в „Костенурката“7 и знаеш ли кого видях? Джовани Амброзини.
Степ потръпна. Сърцето му кипна от гняв.
7
ll Tartarughino — ресторант в Рим. — Б.пр.