Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— А, така ли? И к’во?
— Беше с някаква жена, много по-стара от него. Като ме забеляза, се притесни. Но после видя, че теб те няма, и даже ми се усмихна… ако това може да се нарече усмивка… Долната му челюст още не се е оправила. Абе ти… така и не ми каза защо го наби.
Степ замъкна приятеля си към вратата, но на прага се спря. Брат му седеше зад бюрото с кръглите си очилца. Косата му беше подстригана съвършено, беше изтупан като по журнал.
— Искаш да знаеш защо набих Амброзини ли? Защото не му харесваше как се обличам.
Тръгнаха си — нахални и развеселени. На партера Степ поздрави портиера:
— О, Мартинели! Хайде да почерпиш две цигари!
Старецът извади от джоба си един пакет евтини цигари.
Чукна го с ръка, за да се покажат точно две, но момчетата награбиха повече и се отдалечиха. „Изобщо не прилича на брат си! — помисли си портиерът. — Той никога не пропуска да благодари.“
Звънна близкият интерком. Мартинели погледна дисплея — търсеха го от кабинета на Паоло.
— Кажете, доктор Манчини.
— Бихте ли се качили за малко при мен, ако обичате?
— Разбира се, идвам веднага.
— Благодаря.
Мартинели влезе в асансьора и натисна бутона на четвъртия етаж.
Паоло го очакваше на вратата.
— Заповядайте, влезте… Седнете.
Той се настани на ръба на креслото, беше като на тръни. Защо го викат? Нещо лошо ли е направил?
Доктор Манчини въздъхна, сякаш се готвеше да му разкрие някаква дълбока тайна:
— Вижте какво, Мартинели, искам да ви помоля за една услуга.
— Кажете, господин докторе. Ще направя всичко, стига да мога.
— Отсега нататък не пускайте брат ми при мен.
— Ама какво говорите, наистина ли… да не го пускам вече? И какво да му кажа? Ами ако се ядоса? Трябва да сложим Майк Тайсън на вратата…
Паоло се втренчи в този спокоен човек. В сивите му дрехи, в сивата му коса. Представи си го как препречва вратата: „Извинете, наредено ми е да не ви пускам.“ Степ се противопоставя. Мартинели повишава тон. Степ напира. Мартинели го изтласква навън. Степ го хваща за сакото, блъсва го в стената и после…
— Прав сте, Мартинели. Не помислих добре. Оставете, аз ще се погрижа. Ще говоря с него вкъщи.
Портиерът се изправи.
— Всичко друго бих направил с удоволствие, господин докторе, наистина! Но това…
— Не-не, прав сте. Моя грешка е, че ви помолих. Все пак ви благодаря.
За малко да се озове в рискова ситуация! Кой може да го спре оня дивак? Добре че докторът е разбран човек.
Паоло гледаше през прозореца със странно чувство на удовлетворение. В крайна сметка направи едно добро дело — спаси живота на Мартинели.
Влезе секретарката с няколко папки.
— Това са практиките, които поискахте.
— Благодаря ви.
Тя се спря за миг.
— Странен тип е брат ви. Изобщо не си приличате.
Паоло си свали очилата в опит да изглежда по-очарователен.
— Това комплимент ли е?
— В известен смисъл да — излъга секретарката. — Все пак вие не разпитвате хората колко им струват гащите.
— Има си хас.
Без очилата почти нищо не виждаше, но очите му неизбежно се залепиха за прозрачната блузка. Секретарката се направи, че не е забелязала.
— Брат ви каза да ви предам, че сте прекалено добър с мен… и че не е трябвало да му плащате, а да го оставите да направи каквото е обещал. Може ли да ви попитам… какво точно е обещал?
Паоло не откъсваше поглед от хубавото й тяло. От съвършената й пола. От изваяните й крака. Представи си я полугола и как Степ й къса прашките. Възбуди се.
— Нищо, госпожице. Пошегувал се е.
Тя си тръгна малко разочарована, а той едва успя да си сложи очилата, за да фокусира това предизвикателно задниче.
„Ама че съм глупак!“ Знаеше, че ако Степ не му върне парите, това ще е най-лошата сделка на годината. Или не, много по-лоша е тази на господин Форте, който се е доверил на счетоводител, неспособен да реши собствените си проблеми.
16.
Серджо се суетеше в неугледния си гараж. Носеше син гащеризон с логото на Castrol. Не беше ясно за какво са го спонсорирали — за състезанията, в които е участвал преди много години, или за маслото, което е пробутал на клиентите си през това време. Всеки път, когато му докарваха някой мотор, той му хвърляше един поглед и казваше: