Домът на Хадес

Приготви се за битка, но знаеше, че няма да може да победи. Най-много да посечеше една или две, преди да го направят на салата.

— Героите се обединиха! — извика Анабет. — Помислете внимателно, преди да ни нападнете. Гърци и римляни ще се изправят заедно срещу вас. Нямате шанс!

Емпусите се размърдаха неспокойно.

— Романи.

Пърси предположи, че и преди са се срещали с Дванайсетия легион и тази среща бе приключила злощастно за тях.

— Да, романи! — Пърси дръпна ръкава си и оголи татуировката с надпис SPQR и с тризъбеца на Нептун, която бе получил в лагер „Юпитер“. — Знаете ли какво става, като смесиш гръцко и римско? Едно голямо БУМ!

Той тропна с крак и емпусите отстъпиха назад. Една дори падна от скалата, на която бе застанала.

Това накара Пърси да се почувства по-добре. Но те се възстановиха бързо и отново го обкръжиха.

— Големи приказки, голямо нещо — присмя се Кели. — При това от двама самотни герои, изгубени в Тартара. Свали меча си, Пърси Джаксън, и ще те даря с бърза смърт. Повярвай ми, тук долу има много лоши начини да умреш.

— Спрете! — опита отново Анабет. — Вие не сте ли слуги на Хеката?

— И какво от това? — нацупи се Кели.

— Хеката е на наша страна! — заяви Анабет. — Тя има хижа в лагера на нечистокръвните. Някои от децата й са мои приятели. Ако се изправите срещу нас, тя ще се ядоса много.

На Пърси му идеше на прегърне Анабет. Наистина беше брилянтна!

— Кели, вярно ли е това? Наистина ли нашата господарка се е разбрала с Олимпийците?

— Млъквай, Серефона! — изсъска Кели. — Богове, толкова си досадна понякога!

— Няма да застана срещу Мрачната господарка!

— По-добре ще е да послушате Серефона — посъветва ги Анабет. — Тя е по-стара и по-мъдра.

— Такава съм! — кресна Серефона. — Следвайте ме!

Кели удари толкова бързо, че Пърси дори не можа да вдигне меча си. За радост, тя не се целеше в него, а в Серефона. За половин секунда двата демона станаха на въргал от нокти и зъби.

После всичко приключи. Кели се издигна триумфално над облак прах. Роклята на противницата й висеше от ноктите й.

— Някой друг да има да каже нещо? — излая Кели към сестрите си. — Хеката е повелителка на Мъглата! Загадка е какво иска и какво прави. Можем ли да сме сигурни на чия страна е в действителност? Тя е богиня на кръстопътищата, очаква сами да вземем решенията си! Аз избирам пътя, който ще ни изведе до много геройска кльопачка! Аз избирам Гея!

Приятелките й засъскаха одобрително.

Анабет погледна към Пърси и той разбра, че идеите й са се изчерпали. Беше направила каквото може. Беше принудила Кели да елиминира една от своите. Сега обаче трябваше да се бият.

— Две години изкарах в бездната — изрева Кели, — знаеш ли какво е да те изпарят, Анабет Чейс? Да се прераждаш бавно, с ясно съзнание и адска болка, която трае месеци и години, докато тялото ти се възстановява, докато накрая се излюпиш в тази адска дупка и започнеш да пълзиш като червей към дневната светлина! И всичко това защото някаква кифла те е намушкала в гръб! — Злобните й очи се втренчиха в Анабет. — Не знам обаче какво ще стане, ако герой умре в Тартара. Не мисля, че някога се е случвало. Хайде да пробваме!