Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Всички около масата ахнаха и дори Греблото трябваше да признае, че Марта го беше измислила както трябва.
– Няколко милиона? – повтори Ана-Грета. – Мила Марта, казваш го така, сякаш е най-простото нещо на света. Националният музей не разполага с такива средства.
– Естествено, че разполага! Като начало имат дарения. Могат да вземат парите от Дружеството на приятелите на Националния музей. Те ще се бръкнат. Картините в музея са национално съкровище.
– На мен идеята ми харесва – обади се Кристина. – Но как ще осъществим самото отвличане?
Тя ги погледна с очакване. Беше започнала да развива вкус към приключенията и толкова се беше забавлявала по време на обира в спа центъра, че нямаше търпение да извърши някакво ново престъпление.
– Предлагам да нарисуваме схема къде са разположени най-хубавите картини, алармите и охранителните камери и тогава да решим как ще организираме обира – каза Марта. – Освен това на всяка цена трябва да проверим и възможните маршрути за бягство. Умник, имаш ли нещо за писане?
Греблото преглътна няколко пъти, сякаш се канеше да възрази, но не можа да измисли какво да каже. Даваше си сметка, че не могат да останат в хотела, колкото си искат, а той също предпочиташе да замени старческия дом с някой добър затвор. Протегна се към пакетчето с плодови дражета и си взе няколко.
– Знаете ли, според мен тази вечер трябва да гледаме някой филм и да се позабавляваме. Така утре ще бъдем в добра форма.
Марта се канеше да възрази, но после осъзна, че беше важно всички да бъдат в настроение. Нямаше да им навреди да се отпуснат малко. Затова извади ядки и черен шоколад и поръча два филма от видеотеката на хотела: „Убийство в Ориент експрес“ и „Убийците на старата дама“.
– Имаме нужда от малко вдъхновение – каза тя.
Кристина изглеждаше толкова ужасена, че Марта се почувства длъжна да обясни.
– Кристина, мила – каза успокоително тя. – Няма да се вдъхновяваме от убийствата, а от плана на престъпниците.
На следващия ден Марта и Умника се разходиха сред посетителите в залите на Националния музей. Сградата на музея беше почти в съседство с техния хотел. Двамата се опитаха да се престорят на запалени любители на изкуството, но докато разглеждаха картините, Умника съвестно си записваше всичко в бележника.
– Имам чувството, че пазачите ни наблюдават – каза след малко Марта, като поглеждаше през рамо.
– Мислиш ли? Ако ни попитат нещо, просто им кажи, че сме художници.
– Все едно това може да обясни всичко.
– Може да обясни много – усмихна се Умника.
Марта беше притеснена. Изглежда, че всичко това щеше да бъде по-трудно, отколкото си го беше представяла. Бяха попаднали на охранителни камери и аларми навсякъде, а освен това във всяка зала на музея имаше мигаща червена лампа. И не само това, ами и пазачите от охраната сякаш се появяваха направо от въздуха, когато най-малко ги очакваха. Новото им престъпление щеше да изисква щателно планиране.
Докато се разхождаше през изложбените зали, Марта се опитваше да измисли план за „идеалния обир“ – но в същото време трябваше да направят така, че рано или късно да ги заловят. Как иначе щяха да влязат в затвора? От друга страна, в хотел „Гранд“ беше толкова приятно, че на никого от тях не му се тръгваше. Поне засега. Тя си спомни старата пословица, че богатството заслепява и колкото повече имаш, толкова повече искаш. Дали наистина се бяха променили толкова бързо?
Умника записа наблюденията си в бележника и двамата преминаха в следващата изложбена зала. Таваните бяха много високи – Марта се зачуди защо е така, след като там горе нямаше как да се подреждат картини. Всъщност беше разсъждавала за толкова много неща и беше обикаляла толкова дълго, че накрая се наложи да седне на една пейка, за да си почине. Трябваше не само да разглежда картините отпред, но и да проверява за кабелите на алармата от всичките им страни.
Докато седеше на пейката, тя потъваше във все по-дълбоко униние. Навсякъде имаше аларми, а освен това беше пълно с пазачи с мобилни телефони и радиостанции. Ако забележеха нещо подозрително, те веднага щяха да се обадят в полицията. Разбира се, трябваше да се има предвид и това, което се наричаше „човешки фактор“. Охранителите обикаляха музея непрекъснато, ден след ден. Сигурно рано или късно се разсейваха? И със сигурност имаха почивки за кафе, както всички останали хора?
– Мисля, че ще успеем – каза тихо Умника. – Ще се справим и с пазачите.
– Наистина ли? – каза обнадеждено Марта. – Точно това е прекрасното у теб – винаги мислиш позитивно.