Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Изведнъж тя вече знаеше как да се промъкне през съпротивата на пленника. След по-малко от един удар на сърцето тя се рееше из съзнанието му.
— Добре. Сега се придържай към това леко докосване. Наблюдавай мислите му. Когато видиш спомен, който искаш да проучиш, увеличи натиска върху съзнанието му. Това е по-трудно. Наблюдавай ме.
Мъжът мислеше за зъба, чудейки се дали господарят му е гледал, когато момичето се беше появило.
— Кой си ти? – попита Акарин.
— Тавака.
Сония внезапно осъзна, че до неотдавна мъжът е бил роб.
— Кой е господарят ти?
— Харикава. Могъщият ичани.
В съзнанието й се появи лице, несъмнено сачаканско. Това лице беше жестоко, упорито и умно.
— Какви са ичаните?
— Могъщи магьосници.
— За какво са им робите?
— За магия.
В съзнанието на Сония проблесна размножен спомен, но след миг тя разбра, че това е безкрайно количество спомени за едно и също събитие: леката болка от плитък разрез, черпенето на сила...
Изведнъж тя осъзна, че ичаните използват черна магия, за да черпят сила от робите си, което ги правеше все по-силни.
— Стига! Аз вече не съм роб! Харикава ме освободи.
— Покажи ми.
В съзнанието на Тавака проблесна спомен. Харикава седи в палатка. Той говори: казва, че ще освободи Тавака, ако той се съгласи да се нагърби с опасна мисия. Сония усети как Акарин поема контрол над спомена. Мисията е да се проникне в Киралия и да се открие дали думите на Карико са истина. Дали Гилдията е слаба? Отхвърлила ли е използването на великата магия? Много роби не са се завърнали. Ако Тавака изпълни задачата, ще бъде приет сред ичаните. Ако не успее, те ще го намерят.
Харикава отвори дървена кутия, украсена със злато и скъпоценни камъни. Извади някакво светло и твърдо късче и го хвърли във въздуха. То започна да се рее там, бавно разтапяйки се пред погледа на Тавака. Харивака посегна към колана си и извади сложно извита кама с украсена дръжка. Сония разпозна формата. Камата беше подобна на онази, която Акарин бе използвал срещу Такан навремето.
Харикава разряза дланта си и капна кръв върху топящото се кълбо. То се втвърди и се оцвети в червено. Той взе една от множеството тънки златни халки по пръстите си и я омота около камъка така, че да се вижда само тънка червена ивица. Сония разбра какво е предназначението на този камък. Всичко, което видеше и чуеше Тавака, както и всичките му мисли щяха да бъдат изпращани на господаря му.
Мъжът вдигна поглед и се вторачи в Тавака. Девойката долови ехо от страха и надеждите на роба. Господарят махна с кървящата си ръка и отново докосна ножа си. Споменът прекъсна внезапно.
— А сега опитай ти, Сония.
За момент тя се зачуди с какъв образ да тласне съзнанието на мъжа. Подчинявайки се на внезапен порив, изпрати образа на Акарин в черна мантия.
Тя не беше подготвена за омразата и страха, които изпълниха съзнанието на мъжа. Последваха картини от скорошна магическа битка. Акарин го беше открил, преди той да стане достатъчно силен. Харикава щеше да е разгневен и разочарован. Карико също. Появи се образът на няколко мъже и жени, насядали в кръг около лумтящ огън: спомен, който Танака не искаше тя да види. Той го скри бързо с умението на някой, обучаван специално да скрива спомени от чужди съзнания. Тя осъзна, че е забравила да поеме контрола върху образа.
— Опитай още веднъж. Трябва да сграбчиш спомена и да го запазиш.
Тя изпрати на Тавака спомен за кръга от непознати, такива, каквито си ги спомняше. „Лицата не са такива” – помисли си той. В съзнанието му изплува образът на Харикава. Тя напрегна волята си, „сграбчи” спомена му и блокира всичките му усилия да го скрие.
— Точно така. Сега узнай каквото искаш.
Тя проучваше лицата внимателно.
— Кои са тези ичани?
Последваха лица и имена, но едно се открои.
— Карико. Той иска да убие Акарин.
— Защо?
–Акарин уби брат му. Всеки роб, който се обърне срещу господаря си, трябва да бъде открит и наказан.
Сония едва не изгуби контрол над спомена. Акарин е бил роб!
Изглежда, Тавака долови изненадата й. Тя усети вълна на диво ликуване.