Върховният повелител

— Какво направи, откакто дойде в Имардин? – попита Акарин.

В съзнанието на Тавака се появиха спомени за бедна стая в странноприемница, после – препълнена пивница. Седеше на място, откъдето можеше бързо да докосва останалите и да търси магически потенциал. Нямаше смисъл да губи време в преследване на жертви, освен ако не са силни латентни магьосници. Ако беше изключително внимателен, щеше да стане достатъчно силен, че да може да победи Акарин. После щеше да се върне в Сачака, да помогне на Карико да събере ичаните, и всичките заедно щяха да нападнат Киралия.

Избра си жертва и я последва. Извади ножа си, подарък от Харикава, и...

— Достатъчно, Сония.

Тя почувства как ръката на Акарин натиска нейната. Когато повдигна длан от челото на Тавака, контактът й със съзнанието на мъжа веднага прекъсна. Тя погледна намръщено към Акарин, усещайки как подозренията й отново се надигат.

— Защо направих това ли? – усмихна се той мрачно. – Щеше да научиш нещо, което не искаш да научаваш.

Той се изправи и погледна надолу към Тавака. Мъжът дишаше учестено.

— А сега ни остави насаме, Сония.

Тя се вторачи в Акарин. Не беше трудно да се досети какво възнамерява да направи той. Искаше да протестира, макар и да знаеше, че не би го спряла, дори и да можеше. Да се пусне Тавака щеше да е все едно да се освободи убиец. Той щеше да продължи да убива киралийци. С черна магия.

Сония се насили да се обърне, да отвори вратата и да излезе от стаята. Вратата се затвори зад гърба й. Морен погледна към нея и изражението му омекна. Подаде й халба.

Тя разпозна сладникавата миризма на бол, взе халбата и отпи няколко глътки. По тялото й започна да се разлива топлина. Когато допи питието, девойката върна халбата на Морен.

— По-добре ли си?

Тя кимна.

Вратата зад гърба й се отвори. Тя се обърна и видя Акарин. Двамата се гледаха безмълвно. Тя си мислеше за нещата, които са се разкрили пред нея. Ичаните. Плановете им да нападнат Киралия. Това, че той е бил роб... Всичко беше твърде сложно, за да е измама. Акарин не би могъл да измисли всичко това.

— Имаш много неща, които да обмислиш – каза той меко. – Хайде. Да се връщаме в Гилдията. – Той се обърна към крадеца. – Благодаря, Морен. Постъпете с него както обикновено.

— Да, милорд. Открихте ли нещо полезно?

— Може би. – Той се обърна отново към Сония. – Ще видим.

— Май започнаха да пристигат по-често, а? – попита Морен. Сония долови леко колебание в Акарин.

— Да, но и твоят работодател започна да ги намира по-бързо. Ще му предадеш благодарностите ми, нали?

— Да – кимна мъжът и подаде на Акарин фенера.

Магьосникът отвори вратата и излезе навън. Когато тръгна по коридора, Сония го последва, премисляйки отново и отново всичко, което беше научила.