Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Моля? – попита той.
Тя уви ръката си около врата на коня му, наведе се напред към него, сякаш щеше да му сподели страшна тайна.
– Изглеждате толкова строг, милорд. Трябва да се поотпуснете повече.
Въпреки, че това бе самата истината, той отвърна:
– Бих казал, милейди, че не ме познавате достатъчно добре, за да размишлявате относно моята природа.
Тя погледна настрани към него, докато си играеше лениво с гривата на Голиат.
– Ще откриете, че имам доста добра интуиция за хората.
– Така ли?
– Да, всъщност доста.
Дрейвън спря четкането и я погледна.
– Тогава вашата интуиция трябва да ви казва, че аз не съм човек, с когото можеш да се шегуваш.
– Наистина – каза тя, отстъпи леко назад и погали Голиат, когато конят зарови муцуната си в рамото ѝ.
– Тогава защо се шегувате с мен?
– Защото ми доставя удоволствие.
Той примигна от неочаквания отговор. Тя бе смела, честна жена, признаваше ѝ го. Но той не знаеше какво да прави с такъв човек. Повечето хора около него бяха сдържани в най-добрия случай, а в най-лошия – измамни.
– Доставя ви удоволствие да ме дразните? – попита той.
Усмивка ѝ стана дяволита и топла.
– Не се ли забавлявате от моето дразнене?
– Не, какво ви кара да мислите така? – попита той, шокиран да открие, че дълбоко вътре в себе си, наистина се забавляваше.
Тя сви рамене.
– Не знам, това е по-скоро чувство, което ми казва, че се радвате на моето дразнене, независимо от вашето отричане.
Може би тя имаше интуиция, както твърдеше. И все пак, нямаше намерение да я насърчава.
Той започна да четка гърба на Голиат.
– Вие сте странна, милейди.
– Наред с другите неща.
Дрейвън отново спря, като чу нотката на копнеж в гласа ѝ. Той погледна към нея.
– Като например?
Тя взе глухарчето в ръката си и го прокара по челюстта му. Хиляди тръпки се спуснаха по него, но дали от нежната милувка или топлината на нейната усмивка, не беше сигурен. Единственото, което знаеше бе, че горещият поглед в очите ѝ го накара да набъбне.
– Ще трябва да разберете сам, милорд. През следващата година.
И с тези думи тя се отдалечи от него.
Дрейвън я наблюдаваше как се оттегля, а тялото му бе толкова кораво, че му причиняваше болка, като опъваше мъчително внезапно отеснелите му панталони.
Тя бе наистина удивителна.
Емили хвърли един поглед към него през рамо. Дрейвън бързо отмести своя, за да не го улови как ѝ отправя нежни погледи, като някой оръженосец, който за първи път е зърнал красиво лице.
Той ѝ обърна гръб и все още не можеше да забрави начина, по който тя го гледаше. Въпреки себе си, той се улови, че очите му се връщат отново на мястото, на което стоеше тя.
За негово разочарование, тя вече не беше там, а бе застанала зад слугинята си, където двете обсъждаха нещо.
– Толкова по-добре – въздъхна Дрейвън и погали челото на коня. Той не искаше вниманието ѝ. Наистина не го искаше.
* * *
Късно същата вечер, всички седяха около огъня, докато завършваха скромната си вечеря от печен заек, хляб и варени листа от глухарче.
Емили току-що бе свършила с яденето, когато Дрейвън усети очите ѝ върху себе си. Той вдигна поглед от паницата си и видя как се взира право в него. Нейната топла, гостоприемна усмивка, изпращаше огън към слабините му.
– Кажете ми, милорд – започна тя с глас, опасно близък до мъркане. – Какви задължения трябва да изпълните в Линкълн?
– Трябва да прегледам данъците на Орик, барон на Линкълн.
– Орик? – каза тя щастливо. – Той е един от най-близките приятели на баща ми. Познавам го откакто се помня. – Усмивката ѝ стана по-широка. – Когато бях малка, той ме носеше през залата на баща ми на раменете си. Сестра ми Джоан седеше върху раменете на баща ми и се преструвахме, че участваме в турнир.
Тя прехапа устни, а погледът ѝ се замъгли, докато си спомняше тези щастливи мигове.
– Нямам търпение да го видя отново.
Вътрешностите на Дрейвън се обърнаха от думите ѝ. Ако това, което кралят, подозираше относно барона, се окажеше истина, вече нямаше да му налага да се страхува от желанието си към Емили. Защото тя щеше да го намрази силно.
– Защо трябва да преглеждате сметките му? – попита тя.
Дрейвън се напрегна. Как да ѝ каже, че мъжът, когото толкова обичаше, може да се окаже крадец на средства, предназначени за кралската хазна? Особено, когато наказанието за това беше смърт.
– Защото кралят ми нареди – просто каза той, ужасен от пътуването и от това, което можеше да последва.
Тя се намръщи, докато осмисляше думите му.
– Кралят не го подозира в...
– Просто трябва да прегледам документацията му – прекъсна я Дрейвън.