Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Когато влезе в къщата, Арн беше в толкова добро настроение, че Ескил замърмори как не можел да разбере по какъв начин техният разговор по време на пътуването този ден е довел до такава радост. Арн веднага стана сериозен, седна на масата точно срещу Ескил, хвърли учуден поглед към дървения съд с ечемична каша, мазнина и месо, който стоеше пред него, премести го настрана и сложи покритата си с белези ръка върху тази на Ескил.

— Ескил, братко мой — каза той. — Трябва да разбереш нещо за мен и Харалд. Дълги години яздехме, придружавани от Смъртта. По време на утринната молитва със скъпите ни братя рицари никога не знаехме кои от нас ще липсват на вечернята. Видях много от братята ми да умират, а също и много, които бяха по-добри от мен. Видях главите на някои от най-добрите братя отсечени и набодени на копия в подножието на стените на Бофор, крепостта, за която ти разказахме вчера. Мъката оставям за времето за молитва, не си мисли, че няма да се моля усърдно, след като заспиш. Не си мисли, че приех леко това, което ми разказа.

— Войната в Светите земи ти е създала особени навици — измърмори Ескил, но въпреки това бе обзет от внезапно любопитство. — Имаше ли много рицари тамплиери по-добри от теб, братко?

— Да — отговори Арн сериозно. — Харалд ми е свидетел, питай него.

— Аха, какво ще кажеш за това, Харалд? — попита Ескил.

— Че хем е истина, хем не е — отвърна Харалд, като вдигна поглед от подноса с каша и плуващи мазнина и месо, към които той бе проявил по-голяма благосклонност от Арн. — Когато отидох в Светите земи, мислех, че аз съм воин, защото от четиринадесет години не бях правил нищо друго освен да воювам и смятах, че съм сред най-силните с меча. Тази заблуда ми коства множество синини. Рицарите тамплиери са воини, каквито никога не бях виждал и никога не бях си представял, един рицар тамплиер се равнява на пет обикновени мъже казваха сарацините. И за това съм съгласен с тях. Но истина е също така и това, че някои рицари тамплиери стоят високо над всички останали и носещият името Арн Готски, твоят брат, е един от тях. В Скандинавския север няма майстор на меча, който може да се мери с Арн, кълна се в Света Богородица!

— Не осквернявай Света Богородица! — изрече строго Арн. — Спомни си майстори на меча като Ги дьо Каркасон, Серж дьо Ливурн и най-вече Ерне дьо Навар.

— Да, помня ги всичките — отвърна Харалд невъзмутимо. — Ти би трябвало също така да си спомниш разговора ни, че щом слезем от кораба на скандинавска земя, аз вече не съм ти сержант, нито пък ти мой господар, който може да ми заповядва, а съм норвежкият ти брат. А на теб, Ескил, с радост ще ти кажа, че имената, които Арн спомена, бяха имена на изключителни майстори на меча. Но всички те сега са мъртви, а Арн не.

— Това не се дължи на меча, копието и коня — каза Арн и погледна надолу към масата. — Дева Мария държа закрилящата си, милостива десница над мен, защото е имала нещо предвид.