Треска за лалета
- Автор: Могак Дебора
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Треска за лалета». Краткое содержание книги:
— А какво ще стане, ако и ти забременееш? — пита той.
— Тогава ще трябва да променим плана.
Ян се разсмива безпомощно. Прегръща ме и ме целува посред бял ден. Какво би могло да бъде по-безразсъдно от това, което бях задействала? Ударите на чука ехтят, коват съдбата ни.
Зная, че сигурно е нормално да съм ядосана на Мария, задето ме изнудва, и заради нея се налага да предприемем този дързък план. Тя също е ужасена, че нещо ще се обърка и ще бъдем разкрити. Но съм ѝ толкова дълбоко благодарна, по-благодарна, отколкото може да си представи. Тя ме освободи от брачното ми ложе. Понасях правенето на любов с мъжа ми в продължение на три години и сигурно щях да го понасям до смъртта му, но откакто срещнах любовника си, Корнелис ми стана толкова противен, че от киселия му дъх, от студените опипващи пръсти се чувствам насилвана. Още по-лошо — чувствам се като проститутка.
Като по чудо ми беше предоставено спасение. И то такова, че да е изгодно и за Мария, затова (макар че тя се държа безцеремонно) съм привързана към нея. Тя е единствената ми приятелка и се радвам, че мога да я спася от бедност и публично унижение.
Какво крие бъдещето? Никоя от нас не мисли за това. Млади сме, действахме импулсивно, стъпихме в света на измамата, но засега се чувстваме като ученички, които са успели да заблудят учителя си и да се измъкнат безнаказано.
Нима не сме слепи? Нима не сме безразсъдни? Ние сме две отчаяни млади жени; влюбени сме. А любовта, както знаем, е вид лудост.
Мария и аз оправяме едно легло за Корнелис в стаята срещу моята. Наричаме я Кожената стая; понякога той я ползва за кабинет. Тук е мразовито, ала всичките ни стаи са мразовити. Стените са облицовани с щампована кожа; висят мрачни картини, пейзажи от Ханс Бол и Гилис ван Конингсло. Има и масивна витрина, претъпкана с порцеланови съдове от Китай.
Докато мачкаме възглавниците, за да бухнат, влиза Корнелис. Поглажда брадата си.
— Това е ниска цена за подобно щастие — казва той.
Толкова е щастлив, че сърцето ми се къса.
— Остави Мария да свърши това — казва той. — Трябва да се грижиш за себе си.
Изведнъж Мария слага ръка на стомаха си. С надигащ се задавен звук тя се втурва навън. Ще повърне. Повръща цяла седмица.
Бързо я следвам в стаята, която сега ще бъде новата ми спалня, и затварям вратата. Мария грабва нощното гърне точно навреме и шумно повръща в него. Стоя зад нея, държа главата ѝ с ръце и галя челото ѝ.
Когато приключва, чуваме почукване по вратата.
— Добре ли си, скъпа моя? — извиква Корнелис.
Мария и аз се споглеждаме. Бърза като светкавица, тя пъха гърнето в ръцете ми.
Корнелис влиза. Поглежда в съда — оттам се носи отвратителна воня — и казва:
— Горкичката ми, най-скъпа на света.
— Съвсем нормално е за първите месеци — отговарям аз. — Твърде ниска цена за такова щастие.
Занасям гърнето до вратата. Той ме спира.
— Остави прислужницата да го направи. — Хвърля гневен поглед към Мария. — Мария!
Подавам гърнето на Мария. С приведени очи тя го взима и го отнася долу.
Така започват най-странните месеци в живота ми. Като погледна назад, отвъд смъртта си, виждам жена, която се хвърля надолу по течението, безпомощна като вейка. Твърде млада е, за да се запита накъде върви; твърде заслепена от страст, че да мисли за утрешния ден. Някой може да я предаде; знае, че това е напълно възможно. Може дори сама да се издаде. Бог я гледа осъдително. Той е този, когото напълно е предала. Ала заключва силата му в сърцето си. Не сега, си мисли тя. Не още. Измислих си доктор — някакъв препоръчан от учителя ми по пеене, когото Корнелис никога не е срещал. Съпругът ми е разтревожен за състоянието ми; иска личният му лекар да ме прегледа, но аз го разубедих. Подчинява се на всяка моя прищявка. Угажда ми; отнася се с мен като със скъпоценен китайски порцелан от времето на император Ван-Ли.
В тези ранни седмици на Мария и се дояжда карамфил. Казвам на Корнелис за желанието си и той донася вкъщи марципанови сладкиши с аромат на карамфил. Мария ги излапва в кухнята. Нарежда на Мария да направи hippocras — вино с подправки и карамфил — и ме гледа с нежност, докато го пия. Сама в кухнята, Мария изгълтва утайката.
В един момент като че ли и аз започвам да вярвам във всичко това. Все пак съм жена; създадена съм за майчинство. Още от малко момиченце съм отгледана с тази идея и подобно състояние ми се струва толкова естествено след тригодишен брак, че почти мога да убедя себе си, че е истина. С течение на времето усещам, че съм способна да се самозалъгвам. Това не е изненадващо; откакто станах прелюбодейка, се научих да се преструвам. Станах актриса в най-опасния от всички театри — в дома си. А и все още не съм достигнала до сцената с най-тежката измама — да завържа възглавница около кръста си — все още не ми се налага. Тази измислена бременност засега е абстрактна — гадене и апетит за карамфил.