Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ужасяващата, неочаквана тежест на хладния метал се впи в скалпа ѝ. Беше много по-тежка, отколкото изглеждаше, навярно със сърцевина от масивно желязо.
Просто друг вид окова. Още от едно време.
Елин едва се сдържа да не бутне проклетото нещо от главата си.
- Короната на Маб - обяви Майев. - А сега на истинската ѝ кръвна наследница.
Елин не ѝ отвърна. Само впери поглед в кръга от натрошено стъкло.
- А, това ли? - подхвърли Майев. - Мисля, че знаеш какво ти предстои, Елин Дивия огън.
Елин мълчеше.
Майев кимна.
Каирн я блъсна напред право към стъклата.
Острите парчета нарязаха босите ѝ стъпала, новата ѝ кожа изпищя от болка.
Елин вдиша рязко през зъби, потискайки вика си, а Каирн я бутна на колене.
Дъхът излетя от дробовете ѝ при сблъсъка със земята. С всяко стъкло, вклинило се надълбоко в плътта ѝ.
Трябваше да диша. Дишането беше ключово, жизненоважно.
Тя изтръгна съзнанието си от всичко това, прогони го и се съсредоточи да вдишва и издишва. Като прилива и отлива на морето.
Топла локва се разля под коленете, прасците и глезените ѝ и медният мирис на кръвта се смеси с мъглата.
Тялото ѝ започна да се тресе, дъхът ѝ се насече и в гърлото ѝ се надигна писък.
Елин прехапа долната си устна и кучешките ѝ зъби я пронизаха.
Нямаше да изпищи. Още не.
Дишай - дишай.
Прехапа се по-силно и устата ѝ се обля в кръв.
- Жалко, че си нямаме публика - каза Майев. Гласът ѝ идваше едновременно отдалеч, но и от прекалено близо. - Елин, Носителката на огъня, най-сетне с полагащата ѝ се корона на елфическа кралица. Коленичила в моите крака.
Тялото ѝ пак се разтресе, и то толкова мощно, че парчетата стъкло намериха нови ъгли, нови начини да пронижат кожата ѝ.
Все повече и повече се отдалечаваше от себе си. Всяка глътка въздух я теглеше навътре в морето, към място, където думите, чувствата и болката се превръщаха в далечен бряг.
Майев щракна с пръсти.
- Фенрис.
Вълкът мина покрай Елин и седна до трона. Първо обаче надникна към черния. Едва забележимо.
Черният отвърна на погледа му с безизразни, студени очи. Това накара Майев да заповяда:
- Конал, вече може да кажеш на близнака си каквото имаш да му казваш.
Проблесна ярка светлина.
Елин вдиша през носа, издиша през устата; и отново, и отново. Почти не отчете присъствието на красивия тъмнокос елф, който вече стоеше на мястото на вълка. С бронзова кожа като брата си близнак, но без онази дивост, без пакостливия блясък в очите. Облечен бе в дрехи на воин, черни, за разлика от обичайното сиво на Фенрис. Върху хълбоците му висеше по един боен нож.
Белият вълк вдигна очи към близнака си, прикован неподвижно от невидимата магия.
- Говори свободно, Конал - каза Майев все така усмихната. Совата, кацнала на облегалката на трона ѝ, наблюдаваше събитията със сериозни, нетрепващи очи. - И нека брат ти знае, че тези думи са лично твои, че не аз командвам езика ти.
Нечий ботуш побутна Елин в гръбнака - лек тласък напред. Към стъклата.
Колкото и да дишаше, не можеше да се отдалечи достатъчно, за да озапти приглушения стон, който се изниза от гърлото ѝ.
Мразеше го - мразеше този звук, колкото мразеше кралицата пред себе си и садиста зад гърба си. Ала той все пак излезе на бял свят, мъчно доловим сред грохота на водопадите.
Фенрис стрелна тъмни очи към нея. Мигна четири пъти.
Тя не съумя да му отвърне. Пръстите ѝ се свиваха и разпъваха в скута ѝ.
- Сам си го навлече - каза Конал на Фенрис, отново привличайки вниманието на брат си. Гласът му беше леден като на Майев. - Това ли искаше да постигнеш с дързостта и безразсъдството си? - Фенрис не отговори. - Не благоволи да оставиш поне малка част и на мен. Положи кръвната клетва не за да служиш на кралицата ни, а за да не те надмина поне в едно нещо в живота ти.
Фенрис оголи зъби, макар че очите му притъмняха от тъга.
Поредната прогаряща вълна обля коленете на Елин, бедрата ѝ. Тя затвори очи.
Щеше да понесе агонията, да я надвие.
Народът ѝ страдаше от цяло десетилетие. Най-вероятно страдаше и сега. В негово име щеше да се справи. Да прегърне болката. Да я надживее.
Гърленият глас на Конал се носеше покрай нея:
- Ти си позор за рода ни, за кралството. Продаде се на чужда кралица, и защо? Помолих те да се владееш, когато те изпратиха да търсиш Лоркан. Да постъпиш разумно. А ти директно се изплю в лицето ми.
Фенрис изръмжа и явно звукът беше нещо като таен език помежду им, защото Конал изсумтя: