![Maskata na zloto [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/1/maskata-na-zloto-calibre-2-47-0-download.jpg)
Maskata na zloto [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Maskata na zloto [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Винаги съм се измъквал.
— Знам го, но не разбирам как. Ако въртиш волана из улиците, загубил представа къде се намираш, как разбираш кога си напуснал Кламдън? - Киуасий продължаваше да го гледа с празен поглед. - Обикновено човек разбира, че се е справил с положението, когато попадне на главния път.
— Точно така, господине. Така разбирам, че съм се измъкнал.
— На какъв главен път попадаш? Онзи, който те отвежда до изход четирийсет и втори на магистралата? Той ще те отведе най-бързо до къщи.
— Да, господине.
— Говорим за кламдънския главен път. А преди малко заяви, че никога не си бил на тоя път; че никога не си минавал край къщата на Левинови; че никога не си бил в този квартал.
Киуасий кимна, победен от логиката на твърдението.
— Може да съм попадал на някой друг път.
— Възможно е... Интересно как една малка лъжа може да се усложни толкова много, ако се придържаш упорито към нея. Много скоро влизаш в противоречия и всяка твоя дума се лишава от смисъл. Защо лъжеш, Тайрон?
Киуасий потъна нацупено в защитата на мълчанието. Тий я видя да се издига около него като непробиваем щит. „Когато ги вкараш в капан, те се оттеглят вътре в себе си. Не е хитро да ги впримчваш така: после не можеш да стигнеш до тях...“ Излишно беше да продължава разпита повече.
Тий се свърза по вътрешната връзка с Морийн, която бе само през две врати от неговия офис.
— Къде е Макнийл?
— Изпратих го да направи проверка по оплакване за липсващо лице - отговори Морийн. - Връща се и ще дойде тук за по-малко от минута, ако не спре в центъра за чаша кафе.
— Изпрати го веднага тук - нареди Тий. - Искам да върне господин Киуасий в Бриджпорт. Кой липсва?
— Момиче на име Инге Шраг, немкиня, която работи за Хилови. Вероятно ѝ е омръзнало и си е отишла.
— Изпрати ми Метцгер.
— Слушам. И, шефе, обади се госпожа Лий.
За миг Тий като че ли застина, втренчен невиждащо в затворника си със същото безизразно лице.
— Да?
— Не остави съобщение, само поиска да ви съобщя, че се е обаждала.
— Аха... Чудно какво ли ще иска.
— Аха. Чудно наистина. - Стори му се, че в тона ѝ звънна подигравателна нотка. Когато апаратът за вътрешна връзка замълча, Тий насочи отново вниманието си към Киуасий.
— Как се разбираш с полицай Макнийл?
Стори му се, че забеляза леко трепване, сякаш някой бе размахал внезапно ръка пред очите на младежа.
— Той е добър.
***
Метцгер стоеше, сякаш се намираше на парад и току-що бе получил заповед „Свободно“: разтворени крака и ръце, хванати зад гърба. Винаги заставаше така в присъствието на шефа на полицията. Считаше, че тази поза изразява едновременно уважение и внимание. Тий я намираше за странна, но знаеше, че Метцгер се чувства по-удобно така, и не настояваше да се отпусне в стола пред бюрото.
— А сега го разкажи пак. Стигате на около петстотин метра от резервоара и изведнъж решавате да спрете и да се откажете.
— Ами...
— Не го предложи ти, нали?
— Не точно, господине.
— Макнийл просто заяви: „Стига толкова, eгa ти!“ - или нещо подобно, така ли е?
— Ами...
— Не очаквам от тебе да доносничиш за него. Просто се чудя какво го е накарало да спре точно в този момент. След като е оставало толкова малко.
— Ъъ...хм...
— Не се сърдя, Мел. Никой от нас не е непрекъснато на ниво. Всички ние прецакваме нещата от време на време. Просто ми изглежда някак странно защо точно там сте решили да се откажете. Така и така е трябвало да извървите остатъка от пътя, за да стигнете до колата си. Макнийл обясни ли защо иска да излезете на пътя точно на това място?
— Каза, че по пътя ще вървим по-леко и ще стигнем по-бързо до колата.
— Така е... Само това ли каза?
— В общи линии...
— Ти на какво си мнение, Мел? Какво според тебе е минавало през главата му в този момент?
— Трудно е да се каже, шефе.
— Пробвай.
— Не винаги разбирам точно какво ъъ...
— Не е лесен за разчитане, нали?
— Да, господине, понякога е такъв един... непонятен.
— Имаше ли чувството, че може би той знае какво има между вас и резервоара и че няма начин да не попаднете на него, ако продължите да се изкачвате по реката?
Метцгер завъртя очи към тавана - истинско шоу на усърдна мисловна дейност.
— Този разсадник не се вижда от пътя, шефе. Не ми е ясно как би могъл да разбере, че разсадникът е там, освен ако не е бил вече в него и нагоре в горите наоколо. Но не виждам защо ще ходи там...